Изх. №20-00-528
01.02. 2017 г.
чл.9, ал.2-3 от ЗДДС
чл. 73б, т. 1 от ЗДДС
пар.1, т.32 от ДР на ЗДДС
„Н ООД реализира проект за изграждане на вилно селище в района на с. В върху собствени терени. От дружеството са предприети действия за провеждане на процедура по допускане, изготвяне и одобряване на Подробен устройствен план (ПУП) за устройството и застрояването на поземлените имоти, включени в територията на бъдещото селище.
В запитването е описано, че процедурата е финализирана, като има изготвен ПУП, одобрен от ……. община и влязъл в сила към настоящия момент.
Съгласно разпоредби в Закона за управление на територията (ЗУТ) и Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) одобрения ПУП включва в обхвата си освен имоти собственост на дружеството, така и имоти на трети лица, с които дружеството няма никакви взаимоотношения. В тази връзка, за да бъде допуснато изработването от …. общински съвет на ПУП-ПРЗ план за регулация и застрояване, дружеството е поело ангажимент, че ще изработи за своя сметка ПУП-ПРЗ за всички недвижими имоти в обхвата на плана, и ще изгради в полза на …. община цялата техническа инфраструктурна мрежа, а не само за имотите които са негова собственост.
Според дружеството, извършването на дейности свързани с имоти, които не са негова собственост, както и изграждането на инфраструктурата в полза на общината е свързано с икономическата му дейност, и е част от цялостния инвестиционен проект, като без тази инфраструктура достъпа и реализацията на новопостроеното вилно селище собственост на „Н“ ООД би било невъзможно или много затруднено.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за доставките на
стоки и услуги, касаещи имоти собственост на трети лица, включени в ПУП-ПРЗ по силата на нормативни изисквания на ЗУТ?
1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за доставките на
стоки и услуги, използвани при изграждане на инфраструктурата в полза на общината, но пряко свързани с построяването на вилното селище, като се има предвид, че дружеството ще получи насрещна престация за изградената инфраструктура чрез продажбите на новите имоти в селището?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС, “подобрение” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Считано от 01.01.2013 г. създаването на нов актив от държател/ползвател на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на подобрение.
По силата на чл. 97 от Закона за собствеността (ЗС) когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.
Тъй като в случая, изложен в запитването, извършените услуги, свързани с изграждане на инфраструктура, ще доведе до увеличаване на икономическата изгода над първоначално оценената стандартна ефективност на имота, в който е изградена инфраструктурата, ще е налице услуга по подобрение и собственикът на имота – общината и/или трети лица стават собственици на подобрението в съответните имоти.
В случай, че не е предвидено възнаграждение за извършеното подобрение на имота, в който е изградена инфраструктурата, т.е. то е за сметка на дружеството, същото има характер на безвъзмездна услуга, която е приравнена на възмездна доставка на услуга, по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за която следва да бъде начисляван данък върху добавената стойност. Данъчното събитие за тази доставка ще възникне по общите правила на закона, а данъчната основа на доставка на услугата е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. първо от ЗДДС.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС “Данъчен кредит”. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
По отношение на начисления данък за получените доставки на стоки и услуги, вложени в подобрението, предвид обстоятелството, че същите се използват за извършваните от дружеството облагаеми доставки, свързани с основната му дейност и за облагаема (независимо дали е възмездна или безвъзмездна) доставка на услуга по подобрение към собственика на терена – съответната община или трети лица, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
Съгласно новата разпоредба на чл. 73б, т. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2017 г. за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
В конкретния случай, следва да се има предвид, че когато разходите за СМР- услуги по изграждане на инфраструктурата, са законово задължение на инвеститора, да поеме разноските за измененията в уличната инфраструктура, съобразно одобрените инвестиционни проекти или са част от насрещната престация, дължима на съответната община във връзка с придобиване правото на ползване/преминаване през общински имоти за целите на независимата си икономическа дейност, или са в резултат от разпореждане на орган на публична власт, както и по силата на нормативен акт, то безвъзмездният им характер по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС е изключен.
Следва да се има предвид, че съвкупната преценка на всички относими факти и обстоятелства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.