Становище на НАП с Изх. №21-04-2 от 22.07.2019 г.

Изх. №21-04-2
22.07.2019 г.

чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството извършва доставка на стоки за клиент, регистриран за целите на ДДС във Франция, като произходът на стоките е трета страна – Шри Ланка. За оптимизиране на разходите по транспорт на стоките, дружеството желае да се възползва от Митнически режим 42, като първа граница на Европейския съюз (ЕС) се явява Белгия с пристанище Антверпен.
Всички придружаващи стоката документи ще бъдат оформени според изискванията на Митнически режим 42, пред белгийските митнически и данъчни власти, за което ще се използва спедиторска компания от Белгия, оторизирана от „Х“ЕООД да представлява дружеството. Българското дружество се явява вносител на стоките на територията на Белгия и има валиден ЕОРИ номер, след което стоката ще се транспортира до територията на Франция и достави на френския клиент.
Стоката притежава необходимите сертификати за произход, както и търговската марка е собственост на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво е счетоводното отчитане на доставката на стоки при прилагане на митнически режим 42?
2. При продажба на стоката на френското дружество в издадената фактура кое е основанието за неначисляване на ДДС?
3. При извършване на продажба от Белгия към Франция, формира ли дружеството облагаем оборот за регистрация по ДДС на територията на Белгия?
Предвид липсата на достатъчна конкретика в изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Относно счетоводното отчитане на вноса на стоки осъществен в Белгия, за които се използват условията на Митнически режим 42, следва да изискате становище от дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите, която на основание чл.22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство.
По втори и трети въпрос:
При митнически режим 42 се позволява едновременно извършване на внос, т.е. на допускане на стоките за свободно обръщение и крайна употреба, ако стоките са предмет на последваща вътреобщностна доставка на стоки с нулева ставка на ДДС за друга държава членка на ЕС.
На основание чл. 143, буква „г” от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕС), държавите-членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138.
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, стоките ще бъдат внесени на територията на Белгия, според изискванията на Митнически режим 42, пред белгийските митнически и данъчни власти за което ще се използва спедиторска компания от Белгия, а след това стоката ще се транспортира и достави на френско дружество.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Аналогична е и нормата на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕС.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Аналогична е и нормата на чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
Доколкото съгласно изложената фактическа обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество-доставчик от трета страна и ги продава на друго дружество-клиент установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на Франция и стоката не влиза на територията на България, а се транспортира от третата страна до Франция, като влиза на територията на Европейския съюз (ЕС), през Белгия, за което на името на българското дружество ще бъде приложен Митнически режим 42, и доколкото не са ясни условията на доставките, би могъл да се направи изводът, че дружеството ще придобие и прехвърли собствеността на стоката извън територията на страната.
В случай, че дружеството придобива собствеността на стоката на територията на Белгия, а спедиторът осъществява само митническите формалности по прилагане на митническия режим от името и за сметка на българското дружеството, същото следва да се запознае със законодателството на тази държава, тъй като е възможно да възникнат определени задължения, включително и регистрация за целите на ДДС в тази държава.
В случай, че мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която българското дружество осъществява към френското дружество е извън територията на страната и стоката не се транспортира до територията на България, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Фактурата следва да бъде отразена в дневника за продажби, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, като и колона 23- данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, а основанието за неначисляване на български косвен данък, което следва да се впише във фактурата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.

Оценете статията

Вашият коментар