Изх. №23-22-560
26.04.2017 г.
чл. 17, ал. 1 -2 от ЗДДС
чл. 62, ал. 1 от ЗДДС
чл. 53 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да сключи договор за съхранение на стоки в склад на територията на страната, с немско данъчно задължено лице /ДЗЛ/, регистрирано за целите на ДДС в Германия. Стоките собственост на немското дружество ще бъдат експедирани от Франция до територията на страната, къде ще се съхраняват в склада, до които немското дружество няма достъп или точно определена част от склада.
Стоки обект на приемане и складиране от „Д” ООД ще се експедират от България по нареждане на собственика им, до територията на други държави членки и трети страни.
Описано е още, че дружеството ще закупува от немското ДЗЛ част от стоките, които се съхраняват в склада на територията на страната. Както и ще продава стоки на немското дружество, които ще останат на съхранение в склада на територията на страната, докато не бъдат експедирани от ,,Д“ ООД на по-късен етап, по нареждане на собственика им.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е вътреобщностно придобиване за дружеството при закупуване на стока собственост на немското ДЗЛ съхранявана в склад на дружеството?
2. Налице ли е вътреобщностна доставка за експедираната от българското дружество стока, собственост на немското ДЗЛ съхранявана в склада на дружеството?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, се определя в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка (чл. 62, ал. 1 от ЗДДС).
В конкретния случай, предвид описаното в запитването стоките обект на покупка не се транспортират от територията на друга държава членка, а се намират на територията на страната, когато се прехвърля собствеността им от немското ДЗЛ на „Д“ ООД.
В този случай, за българско дружество не възникват обстоятелства за деклариране на вътреобщностно придобиване, но такова придобиване ще възникне за немското ДЗЛ. При последващата доставка от немското дружество, ще е налице доставка с място на изпълнение на територията на страната, която ще формира оборот за регистрация по общия ред на ЗДДС.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
При продажбата на стоки на контрагент от ЕС в случай, че същите се транспортират от или за сметка на лицето в качеството му на регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е налице режимът на ВОД, регламентиран в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Следователно, за да е приложим този режим за дадена доставка на стоки, следва да са налице кумулативно следните условия:
* доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие. Изключение правят регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
* получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
* предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
* възмездност на доставката – определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
* транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.В конкретния случай, ако за доставката няма да е изпълнено последното изискване (да е налице транспорт на стоките от територията на България до територията на друга държава членка), то същата няма да се третира като вътреобщностна доставка на стоки и съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС дружеството следва да начисли 20% данък.
Допълнително, следва да се има предвид, че доставката на услуга по съхранение на стоки в склада на дружеството е отделна доставка и подлежи на самостоятелно данъчно третиране по ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.