Становище на НАП с Изх. №23-30-9 от №53-03-11/ от 28.02.2017г.

Изх. №23-30-9
№53-03-11/
28.02.2017г.

ЗДДС- чл.21, ал.2
ЗДДС- чл.12, ал.1
ЗДДС- чл.128

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” са постъпили писмени запитвания с вх.№53-03-11/17.01.2017 г. вх.№23-30-9/25.01.2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
На ………2016 г. е сключен договор с чуждестранно юридическо лице, по който „А“ ООД е изпълнител. Договорът е свързан с обществена поръчка за извършване на услуги по поддръжка на апаратура. Услугите се извършват на територията на страната за срок от 12 месеца.
При сключване на договора чуждестранният контрагент Х не е бил регистриран за целите на ДДС в България. На 11.11.2016 г. лицето е регистрирано по избор на основание чл. 100 от ЗДДС.
Според предоставената декларация от лицата, представляващи Х, последното няма постоянен обект на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли „.А“ ООД да начислява ДДС за продадените стоки /резервни части/ на Х, предвид посочените обстоятелства, а извършените услуги за следгаранционна поддръжка на апаратурата да фактурира без начисляване на ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се определи начина на облагане на доставките на услуги, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и е в зависимост от обстоятелството, дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е там, където получателят е установил икономическата си дейност, независимо дали същият е лице от държава членка на ЕС или извън него.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане на доставката, в страната, в която услугата се потребява в действителност.
„Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието „постоянен обект“ следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случай, че Х има обект на територията на България, който може да се определи като постоянен обект по смисъла на параграф 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, доставчикът следва да установи дали доставката е извършена в полза на този обект.
Следва да се има предвид, че даден обект се счита за постоянен, при условие, че същият участва в доставката на стоки или услуги, т.е. ако техническите и човешките му ресурси се използват от данъчно задълженото лице за операции, свързани с изпълнението на облагаемата доставка на тези стоки или услуги на територията на държава членка на ЕС, където е установен обекта, преди или по време на изпълнение на доставката. Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като счетоводство, фактуриране и събиране на вземания не следва да се приема, че те се използват за изпълнение на доставката на стоки или услуги. Документирането на доставката с фактура, която съдържа идентификационния номер по ДДС на клиента, предоставен на постоянния му обект от държавата – членка по установяване на обекта, поначало означава, че същият участва в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава членка, доколкото не съществуват доказателства за противното.
Когато получателят на услугата е установен /чрез постоянния си обект/ в повече от една държава, доставчикът следва да съобрази и разгледа естеството и използването на съответната услуга, за да установи в полза на кой обект е предоставена тя. В случай, че естеството и изпълнението на предоставените услуги не му позволяват да прецени, къде е установен получателят на услугите, доставчикът следва да обърне особено внимание дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата членка на получателя по повод доставката на услугата и съобщен му от клиента, обекта се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е този, който плаща за услугите.
В случай, че нито едно от посочените по-горе обстоятелства, обосноваващо участие на постоянен обект на територията на страната не е налице, а получателят на услугата е съобщил на българския доставчик идентификационният номер по ДДС, предоставен му от България, и договорите за доставката са сключени с немското дружество Х, което плаща за извършване на услугите, следва да се приеме, че в случая не е налице постоянен обект в страната, в полза на който се предоставят услугите. Поради това, на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугите, осъществени от „А“ ООД е на територията на Германия, съответно данъкът ще е изискуем от получателя.
Предмет на доставката в случая са услуги, свързани със следгаранционна поддръжка на технически и програмни средства на Централизирана автоматизирана информационна система на българските документи за самоличност, за пребиваване и за управление на моторни превозни средства, както и доставка на резервни части за апаратурата.
За да се определи дали съставните части на една доставка представляват две или повече отделни доставки със самостоятелно значение, или следва да се третират като една основна доставка със съпътстващи я доставки, основният критерии е дали тези елементи представляват самостоятелна ценност и цел за клиента, или са средство, за да се възползва той при по-добри условия от основната доставка. Но дори и една доставка да не представлява основна цел за клиента, в случай, че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране, т.е за целите на ДДС при облагането биха били налице две или повече отделни доставки.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС, в която е посочено, че когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се счита, че е налице една основна доставка.
Поради това, във връзка с прилагането на чл. 128 от ЗДДС е необходимо да се установи на първо място дали отделните доставки се предоставят при условията на основна и съпътстваща доставка или са налице отделни доставки със самостоятелно значение. За прилагането на чл. 128 от данъчния закон също така е от значение дали е определено общо заплащане по доставките. По аргумент на противното на чл. 128 от ЗДДС, трябва да се има предвид, че ако за всяка отделна дейност е договорено отделно възнаграждение, то в този случай са налице отделни доставки със съответстващото им данъчно третиране по ЗДДС.
От гореизложеното е видно, че ако за дейностите по следгаранционната поддръжка на апаратурата и доставка на резервните части не е договорено общо плащане, няма да са налице условия за прилагане на чл. 128 от ЗДДС. В тази връзка, доколкото за покупко-продажбата на резервни части получателя Х e предоставил българския си ДДС номер, за целите на ЗДДС ще е налице доставка на стока, за която доставчика следва да издаде фактура с начислен данък добавена стойност /ДДС/.
В случай, че за услугата по поддръжка на апаратурата и доставката на резервни части е договорена обща цена ще е налице доставка на услуга, която се съпътства от доставка на стока /резервни части за апаратурата/, като данъчното третиране на съпътстващата доставка ще се подчинява на режима на данъчно облагане на основната доставка на услуга по поддръжка на апаратурата.

Оценете статията

Вашият коментар