Изх. № 24-35-45
Дата: 16.02.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 35, ал. 1, т. 6
ОТНОСНО: Данъчно третиране на средствата, предоставени от Държавния бюджет, съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 16 и 21 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ)
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило с вх. №24-35-45/14.12.2017 г. Ваше писмено запитване, препратено от дирекция ОДОП ….., за изразяване на становище по компетентност.
Фактическата обстановка се установява въз основа на приложени към запитването Ви копия от два договора, сключени между Агенцията по заетостта и лица, които остават анонимни. Първият договор е сключен на основание чл. 49, ал. 1 от ЗНЗ на 23.05.2017 г. с лице, което е регистрирано като безработно и е с предмет предоставяне на средства от Държавния бюджет за възстановяване на направени разходи, съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 16 от ЗНЗ, за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие по Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП).
Вторият договор е сключен на основание чл. 49, ал. 4 от ЗНЗ на 08.06.2017 г. и е неразделна част от договора, сключен на 23.05.2017 г., но като страна е добавено и трето лице ЕООД „…“ (Работодател). Предмет на този договор е предоставянето на средства по реда и условията на чл. 49, ал. 4 от ЗНЗ под формата на допълнителни месечни суми, съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 21 от ЗНЗ, за внесени осигурителни вноски за Фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване върху минималния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, съгласно законите за бюджетите на ДОО и НЗОК за съответната година. В договора изрично е посочено, че предоставените средства представляват „схема за минимална помощ (помощ „de minimis“) за Работодателя, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 г. от 18.12.2013 г. за прилагане на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis (ОВ, L 325/1 от 24 декември 2013 г.) и с регламентите, които го изменят, допълват или заменят.
Във връзка с изложената фактическа обстановка и приложените документи поставяте следните въпроси:
1. Финансовата помощ, предоставяна по силата на тези договори, представлява ли необлагаем доход в хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
2. Какво е данъчното третиране, в случай че хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ са неприложими?
Предвид извлечената от приложените документи фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
Поставените от Вас въпроси са свързани със задълженията на други лица, които остават анонимни. Също така запитването Ви е насочено към проучване становището на Агенцията относно прилагане на данъчното законодателство в представена хипотетична фактическа обстановка. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт. В тази връзка следва да имате предвид, че обезщетенията и помощите при безработица се предоставят от Държавното обществено осигуряване – чл. 2, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Едно от условията за да получаване на обезщетение при безработица, регламентирано в Раздел ІІІ на глава четвърта от този кодекс, е да не се упражнява трудова дейност. Сумите, които ще се предоставят на база приложените от Вас договори не могат да се квалифицират като обезщетения или помощи при безработица, тъй като се предоставят във връзка със и/или след започването на трудова дейност. Следователно тези суми са извън обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ и доколкото не са освободени от облагане на друго правно основание, представляват облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Следователно определянето на вида на дохода, за целите на данъчното му облагане, има изключително важно значение. В зависимост от източника доходите на физическите лица са класифицирани в шест основни групи, както следва:
* доходи от трудови правоотношения (чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ);
* доходи от стопанска дейност като едноличен търговец (чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ);
* доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ);
* доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ);
* доходи от прехвърляне на права или имущество (чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ);
* доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон (чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ).
Средствата, които се предоставят на лицето по приложените от Вас договори, са свързани със започването на стопанска дейност. От друга страна, на база информацията, описана в тях, може да се предполага, че физическото лице е регистрирало ЕООД и чрез него ще осъществява въпросната стопанска дейност. Иначе казано стопанската дейност ще се извършва от юридическо лице (ЕООД-то), а не от физическото лице. По тази причина доходът не може да бъде квалифициран като доход от стопанска дейност на физическо лице по чл. 10, ал. 1, т. 2 или 3 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай механизмът за възстановяване на разходите, описан в първия договор, е следният: средствата се възстановяват на физическото лице, до 10 (десет) работни дни от депозирането на документи, удостоверяващи извършеното разплащане по започването на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие. Иначе казано възстановяват се на физическото лице средствата, които то е инвестирало за започването на дейността (в т.ч. разходи за регистриране на стопанската дейност, правни такси, лицензии, разрешителни, реклама и др.; първоначално закупуване на суровини и материали; наемане на помещение, оборудване и техника за срок до 3 месеца и т.н.), описани в Договор № 209-0247-1751491 от 23.05.2017 г.
Допълнителните месечни суми, които се предоставят по реда на чл. 49, ал. 4 от ЗДДФЛ по силата на втория договор, са за: „внесени осигурителни вноски за Фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравно осигуряване (НЗОК), върху минималния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, съгласно закона за бюджета на ДОО и НЗОК за съответната година.“ По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В запитването Ви не е уточнено, но може да се предполага, че сумите, които се предоставят на физическото лице по втория договор, имат за цел да компенсират разходите му като самоосигуряващо се лице (извършващо трудова дейност като собственик на ЕООД) за внасяне на задължителни осигурителни вноски.
Описаните по-горе средства, получени от физическото лице на база приложените от Вас договори, не могат да бъдат причислени към източниците на доход, попадащи в обхвата на чл. 10, ал. 1, т. 1-5 или чл. 35, т. 1-5 от ЗДДФЛ, нито към освободените от облагане по силата на нормативен акт, поради което представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ. Тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, като дължимият данък се определя и декларира от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/