Изх. №53-00-58 от 30.04 2018г.
ЗКПО – чл.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№53-00-58/16.04.2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за счетоводството (ЗСч).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще извършва услуги да заплаща режийни разходи (електроенергия, телефон, интернет и др.) от името и за сметка на клиенти – собственици на недвижими имоти. Клиентите ще превеждат сумите по банкова сметка на дружеството и от същата сметка ще се извършват разплащанията с доставчиците. Дружеството ще получава възнаграждение за извършените услуги, за което ще издава фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С какви първични отчетни документи следва да разполага дружеството при отчитането на разплащанията за сметка на клиента?
2. Задължено ли е дружеството да има отделна банкова сметка за отчитането на разплащанията?
В запитването е обективирано намерение, без да е приложен договор и без да е изложена изчерпателно и точно фактическата обстановка. Също така, поставените въпроси имат характер на искане за счетоводна и правна консултация, които са извън компетентността на Националната агенция за приходите (НАП). НАП е компетентна да предоставя становища само по прилагане на данъчното и осигурително законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и коментиране на разпоредби от други нормативни актове.
Предвид изложеното, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация са нормативно регламентирани със ЗСч.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от закона счетоводната система следва да осигурява всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието; прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан; прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика и други.
Въз основа на гореизложеното следва да се направи извод, че ЗСч изисква стопанските операции, които регистрира счетоводната система да се представят детайлно в тяхната аналитичност, което дава възможност счетоводната информация и отчетност да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.
Правилно установените счетоводни финансови резултати са основание за определяне на вярна данъчна основа за облагането с корпоративен данък. Съгласно чл. 18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на закона.
Счетоводният финансов резултат съгласно определението на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. На основание чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:
1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. други суми в случаите, предвидени в този закон.
По отношение на документирането на конкретната услуга, която ще извършвате независимо от спецификата, следва да се спазят общите принципи и изисквания на счетоводното и данъчно законодателство за документална обоснованост на стопанските операции.
Всяка стопанска операция извършена от дружеството следва да се документира със счетоводни документи по смисъла на чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от ЗСч. Спазването на принципа на документалната обоснованост е основно изискване за данъчното признаване на разходите, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
В този смисъл по повод предоставянето на услугата към клиентите за дружеството възниква задължение за съставяне на първичен счетоводен документ. В тази връзка наличието на договор подпомага доказването на облигационните отношения с контрагентите и основанието за осъществяване на стопанските операции.
В конкретната фактическа обстановка, движението на паричните средства от клиентите към дружеството и от дружеството към доставчиците на стоките/услугите, следва да бъде документирано по начин, който съответства на сключените договори, организацията на работа на предприятието, възприетата в дружеството счетоводна политика и организацията на документооборота както и с изискванията на приложимото законодателство разпоредби регламентиращи съответната сфера на дейност.
Тъй като дружеството не е титуляр на партидите, по които се отчитат режийните разходи и за които фактурите на доставчиците са издадени на името на съответните клиенти, последните не са елемент на разходите на извършваната доставка на услуга към клиентите. Сумите, които са постъпили по банковата сметка на дружеството, не са собственост на дружеството и не са разход за дейността, но то трябва да разполага с доказателства за индивидуализацията на сумите.
Следва да Ви обърнем внимание, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, че във Ваша тежест ще остава доказването на оборотът отразен в счетоводството на предприятието чрез условията за постъпване на суми по сметката и за извършване на преводи на наличните по нея суми.
Що се касае до възнаграждението, което получава дружеството във връзка с извършваните от него услуги, приложение ще намерят разпоредбите за ЗСч и приложимите стандарти за отчитане на приходи.
По втори въпрос:
Относно задължението за превеждане на паричните средства по отделна банкова сметка НАП няма компетентност да изрази становище.