Изх. №53-04-248
11.05.2018 г.
Чл. 68, ал.1, т. 1 от ЗДДС
Чл. 69, ал.1, т. 1 от ЗДДС
Чл. 71, т. 1 от ЗДДС
Чл. 113 от ЗДДС
Чл. 114 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Х“ ЕАД, притежава лицензия за краен снабдител с електрическа енергия за България. Във връзка с изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), дружеството сключва договори за изкупуване на електрическа енергия с голям брой физически лица, които са собственици на ВЕИ централи. При подписване на договорите, физическите лица се идентифицират с три имена, ЕГН и адрес, не посочват регистрация като едноличен търговец или земеделски производител.
На база протокол за произведена и отдадена в електроразпределителната мрежа електрическа енергия за месец март, физическо лице издава фактура за произведената енергия, в която като доставчик е вписан земеделски производител (ЗП) …………………. с ДДС номер – единен граждански номер (ЕГН) с префикс „BG“ и данъкът е посочен на отделен ред. Към запитването е предоставено копие от сключен договор, протокол и фактура за изкупуване на електрическа енергия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по така издадената фактура?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга освен в случаите, когато доставките се документират с протокол по чл. 117.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в Глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в чл. 70 от ЗДДС.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да е налице право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, като това следва от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да са спазени изискванията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС. Видно от изложената фактическа обстановка доставчикът е регистриран за целите на ЗДДС.
В чл. 71 от ЗДДС са предвидени формалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. По смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В т. 4 и т. 5 на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС е указано, че задължително следва в издадената фактура да се съдържа име и адрес на доставчика, както и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на доставчика, когато е регистриран за целите на ЗДДС. Не е регламентирано по какъв начин, следва да бъде изписано името на доставчика, но следва да се има предвид, че когато физическо лице, независимо в какво качество осъществява независима икономическа дейност – земеделски производител, едноличен търговец и т.н., за целите на облагането с ДДС, данъчно задължено лице е физическото лице и съответно правен субект е самото физическото лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС.
Съгласно §1, ал. 2 от ДР на Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност. На основание §1, ал. 1, точка 4 от ДР на ППЗДДС, идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът „ВG“ или както е в случая – идентификационния номер на физическото лице е ЕГН с префикс „BG“
От изложеното и съгласно фактическа обстановка следва, че издадената фактура отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и правото на приспадане на данъчен кредит ще е налице съгласно общите правила на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.