Становище на НАП с Изх. №53-04-657#2/30.09.2019 г.

Изх. №53-04-657#2/30.09.2019 г.

ЗКПО – чл. 195, ал. 1
ДОПК – чл. 140, ал. 1

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-657#2/2019 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Между ВА ГмбХ, действащо чрез ВФ ГмбХ и КО.КГ, като изпълнител, и „ВАБ“ ЕООД, като възложител, са сключени два броя договори – Договор за услуги от …2016 г. и Лицензионно споразумение от …2016 г.
ВФ ГмбХ и КО.КГ е прозрачно лице за целите на данъка върху печалбата в Германия. ВА ГмбХ е действителен притежател на дохода по смисъла на данъчното законодателство и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Германия следва да се приложи спрямо него. Дружеството е подало искане за прилагане на Спогодбата с Германия като в резултат на извършена проверка от органите на ТД на НАП Варна е издадено Становище за липса на основания №П-ХХХ-ХХХ-00Х/2017 г. Предвид отрицателното становище, българското дружество „ВАБ“ ЕООД е продължило да удържа и внася данък при източника по сключените от него договори.
ВА ГмбХ е подало искания за прихващане и възстановяване на удържания му данък и в хода на приключилите проверки дружеството е доказало основанията за прилагане на СИДДО с Германия. В резултат от ТД на НАП ГДО са издадени АПВ №П-ХХХ …/2018 г. и АПВ №П-ХХХ …./2019 г., с които данъкът за 2016 г. и 2017 г. му е възстановен.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпросът:
Следва ли за целите на облагането с данък при източника да се счита, че в хипотезата на издадени АПВ, с които се удостоверява наличието на основания за прилагане на СИДДО, данък може да не бъде внасян за периодите, следващи издаването на АПВ?
Предвид описаните обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранните лица (ЧЛ), предвидени във влезли в сила СИДДО, е уредена като особено производство в Раздел ІІІ на Глава шестнадесета от ДОПК. За да ползва предвидените в съответната СИДДО облекчения след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, ЧЛ удостоверява наличието на основания за прилагане на СИДДО. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК данъчното облекчение, предвидено в съответната СИДДО, се прилага едва след удостоверяване на основанията, посочени в чл. 136 от кодекса. Удостоверяването на основанията за прилагане на СИДДО е пред орган по приходите или пред платеца, в зависимост от годишния размер на начисления от последния доход:
1. В случай, че годишният размер на начисления от платеца на ЧЛ доход е с общ размер до 500 хил. лева, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца – чл. 142, ал. 1 от ДОПК;
2. В случай, че годишният размер на начисления от платеца на ЧЛ доход е с общ размер над 500 хил. лева, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред орган по приходите от компетентната териториална дирекция по регистрация на платеца на дохода – чл. 137-139 от ДОПК.
Когато предпоставките за прилагане на СИДДО следва да се удостоверят пред орган по приходите, производството се инициира чрез подаване на нарочно искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, към което се прилагат и документи, удостоверяващи наличието на основанията, ведно с писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход (чл. 136 – чл. 139 от ДОПК). Контролът по прилагане на СИДДО се осъществява чрез извършване на проверка или на ревизия. Въз основа на извършена проверка, органът по приходите издава в 60-дневен срок от подаване на искането становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО. От момента на издаване на становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО или при непроизнасяне в 60-дневния срок може да бъде приложено предвиденото в Спогодбата облекчение (чл.141, ал. 3, изр. първо от ДОПК). Когато въз основа на подаденото от получателя на дохода искане, бъде възложено извършването на ревизия и в хода на същата се установи, че са налице основанията за прилагане на СИДДО, се счита, че предпоставките за прилагане на СИДДО са налице към момента на подаване на искането.
В случай, че доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК се подава еднократно, но ЧЮЛ се задължава да уведомява ТД за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок от настъпването им (чл. 140 от ДОПК).
В запитването се твърди, че се касае за договори с продължително действие. Удържаният през 2016 г. и 2017 г. от ЧЮЛ данък при източника е възстановен по реда на чл. 129 от ДОПК, след като в хода на производството са удостоверени наличието на предпоставките за прилагане на Спогодбата с Германия за проверяваните периоди. Това обстоятелството не предпоставя автоматично прилагане на Спогодбата по отношение на дължими данъци върху изплатените доходи за периоди извън обхвата на извършената проверка, включително и по отношение на дължимия данък по чл. 195 от ЗКПО за начислен през текущата година доход. При наличие на договор с продължително действие нормата на чл. 140, ал. 1 от ДОПК поставя изрично изискване за подаване на искане по чл. 137, ал. 1 от с.з. Доколкото при начисляване на дохода през настоящата, а и през предните години, предпоставките за прилагане на съответната СИДДО не са били предмет на проверка по повод на подадено искане пред компетентната ТД на НАП и не е издадено положително становище, то платецът на дохода следва да удържи и внесе дължимия данък при източника по чл. 195 от ЗКПО.
След внасяне на данъка основанията за прилагане на СИДДО по отношение на обложения доход подлежат на доказване по реда на чл. 129 във връзка с чл. 142, ал. 3 от ДОПК. Претенция относно прилагане на СИДДО с Германия може да бъде обективирана само по отношение на дължими възнаграждения по договора, преди тяхното счетоводно начисляване, чрез подаване на искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар