Становище на НАП с Изх. №53-04-746 от 07.12.2018 г.

Изх. №53-04-746
07.12.2018 г.

чл. 68 от ЗДДС
чл. 69 от ЗДДС
чл. 72, ал. 1 от ЗДДС
чл. 73а от ЗДДС
чл. 143, ал. 1 от ЗДДС
чл. 145, ал. 1 от ЗДДС
чл. 147, ал. 1 от ЗДДС
чл. 147, ал. 5 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е дилър на стоки втора употреба. Във връзка с дейността си закупува автомобили втора употреба от държави членки на Европейския съюз (основно Германия), които продава в България прилагайки специалния ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, регламентиран в глава седемнадесета от ЗДДС. В някои случаи автомобилите се закупуват чрез търг, като на дружеството се издават три броя фактури от страна на организатора, който действа в качеството на дилър на стоки втора употреба:
– фактура за продажба на автомобил втора употреба, издадена без начислен ДДС, тъй като е приложена схемата на маржа на цената;
– фактура с основание „такса на търга“, издадена без начислен ДДС, тъй като ДДС за услугата е дължим от получателя;
– фактура с основание „обработка на документи и обработка на автомобил“, издадена без начислен ДДС, тъй като ДДС за услугата е дължим от получателя.
За транспортирането на автомобилите до територията на България, дружеството получава фактури за осъществен транспорт с начислен данък от български дружества, регистрирани за целите на ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Българското дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит, за получените от чуждестранния дилър услуги – „такса на търга“, „обработка на документи и обработка на автомобил“, за които лицето е начислило ДДС, чрез протоколи по чл. 117 от ЗДДС или е приложим чл. 147, ал. 5 от ЗДДС?
2. Следва ли при определяне на данъчната основа по реда на чл. 145 от ЗДДС, да се включат описаните в запитването услуги?
3. Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит за извършените разходи по транспорт на автомобилите, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
В ЗДДС – глава седемнадесета „Специален ред на облагане на маржа на цената“ е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Този режим съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, включително и за превозни средства, различни от „нови превозни средства“, като легално определение на понятието „нови превозни средства“ е дадено в §1, т. 17, буква „в” от ДР на ЗДДС.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от закона разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Видно от цитираната разпоредба специалният ред за облагане на маржа на цената, уреден в глава седемнадесета от закона се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, доставени на същия на територията на страната или от територията на друга държава от посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС лица. В случай, че лицата установени на територията на другата държава членка и извършените доставките не отговарят на определените в чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, този режим не е приложим по отношение на тези стоки втора употреба.
Ако при продажба на автомобили втора употреба, дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, редът и начинът за определяне на данъчната основа е регламентиран в член 145 от ЗДДС, съгласно който данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.
Видно от изложената разпоредба е, че за да се определи данъчната основа, върху която да се начисли ДДС, когато дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, следва да се вземе предвид сумата, която е платена или ще бъде платена от дилъра за покупката на самата стока втора употреба. В тази сума не се включват извършените услуги описани в запитването, като транспорт, „такса на търга“, „обработка на документи и обработка на автомобил“, направени допълнително във връзка със закупуването на стоката. На практика тези разходи би следвало да намерят отражение върху продажната цената на автомобилите втора употреба, тъй като повишават тяхната стойност.
Относно правото на данъчен кредит следва да се има предвид, че съгласно чл.147, ал. 1 от ЗДДС, за придобитите или внесени от дилъра други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по глава седемнадесета от същия закон е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит за тези други стоки възниква и се упражнява по общия ред, регламентиран в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 и чл. 73а от същия закон, независимо от кое лице е изискуем данъка – доставчик, вносител или получател.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 5 от ЗДДС ограничава правото на приспадане на данъчен кредит за дилъра само по отношение на стоките, за които се прилага специалният ред на облагане на маржа.
От изложеното следва, че ако разходите описани в запитването са пряко свързани с извършваните от дилъра доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, дружеството може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
Следва да се има предвид нормата на чл. 73а от ЗДДС, съгласно която при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В този случай правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС не следва да се прилага по отношение на недобросъвестни лица, при които неправилното или късно деклариране, съответно пропуските в документирането или относно притежаваните от лицето документи, се дължи не на грешка или пропуск, а на опит да се скрие определена стопанска операция, тоест когато е налице явен опит за злоупотреба.
В заключение, ако разходите не са свързани с извършваните доставки, както и с икономическата дейност на задълженото лице, за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

1.5/5

Вашият коментар