Изх. № 53-04-910
24.01.2017 г.
чл. 136, ал. 3 от ЗДДС
чл. 136, ал. 2 ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-910/24.11.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
“AAA“ ООД е регистрирано по ЗДДС. Дружеството е регистриран туроператор по реда на Закона за туризма (ЗТ) и притежава лиценз за туроператор и туристически агент. Предлага пакети от туристически услуги с място на изпълнение на територията на страната, определени в запитването като обща туристическа услуга по смисъла на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво следва да бъде данъчното третиране и приложимата данъчна ставка (0% или 20%) в случай, че пакет от услуги бъде продаден съответно на туроператор от държава-членка, туроператор от трета страна, български туроператор, физическо лице от България, от друга държава-членка, или от трета страна.
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
С §41, т. 38 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИДЗАДС), обнародван в Държавен вестник бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., е изменен текстът на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС. Видно от настоящата му редакция целта на законодателя е да позволи прилагането на разпоредбите на глава шестнадесета от ЗДДС при доставките на обща туристическа услуга от туроператор на туроператор.
Промените са свързани с решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела C-189/11, C-269/11, C-193/11, С-309/11, С-236/11, С-450/11, С-293/11 и С296/11, в които СЕС постановява, че на термина „пътуващо лице“ следва да се придава по-широк смисъл от този на крайния потребител, като подчертава, че подходът, основан на понятието за клиент, ще позволи на туристическите агенти (в смисъл туроператори) да се ползват от опростените правила, независимо от вида клиенти, на които предоставят услугите си, като по този начин се допринася за равномерното разпределение на приходите между държавите членки. В посочените решения Съдът е постановил, че разпоредбите на членове 306 – 310 от Директивата за ДДС следва да се тълкуват при следване на подхода, основан на понятието за клиент. В тази връзка, считано от 01.01.2017 г. режимът ще се прилага по отношение на доставките на обща туристическа услуга от туроператор към всяко лице, в т.ч. към друг туроператор или към туристически агент, когато действат от свое име и за своя сметка. Законът не разграничава лицата съобразно тяхното гражданство или националност, поради което тези обстоятелства са ирелевантни. От значение за приложимата ставка е мястото на изпълнение на услугите, което е поставено в зависимост от местоустановеността на туроператора. В случаите, когато мястото на изпълнение, съгласно чл. 137 от ЗДДС е на територията на страната, данъчната ставка следва да е 20% върху данъчна основа, определена по реда на чл. 139 от закона. Ставка в размер 0% се прилага в хипотезата на чл. 140 от ЗДДС, когато мястото на изпълнение на доставките на стоки и/или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, е на територията на трети страни или територии.
Относно прилагането на специалния ред на облагане на общата туристическа услуга следва да се има предвид, че такава услуга може да бъде налице само в случаите, в които туроператорът получава стоки и услуги от други данъчно задължени лица, които предоставя за ползване от пътуващото лице без изменение. Това следва от разпоредбата на чл. 136, ал. 2 от ЗДДС. В случай, че едно дружество, макар и регистрирано като туроператор, предоставя пакети от собствени услуги, не може да бъде приложен редът за облагане по глава шестнадесета от закона. В тези случаи, в зависимост от липсата или наличието на доказателствата, изчерпателно изброени в чл. 40 от ППЗДДС, за доставките по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС може да се приложи ставка от 9%, а останалите следва да се обложат по общия ред със ставка 20%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.