становище на заместник изпълнителния директор на Национална агенция за приходите относно приложение на чл. 3, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), обективирано в писмо изх. №17-00-236/22.03.2017 г.

Изх. № 17-00-236
Дата: 21.12.2018 год.

ППЗДДС, чл.3, ал.7

ОТНОСНО: становище на заместник изпълнителния директор на Национална агенция за приходите относно приложение на чл. 3, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), обективирано в писмо изх. №17-00-236/22.03.2017 г.

В Централно управление на Национална агенция за приходите, с вх. №17-00-236#4/25.08.2017 г. е заведено Ваше писмо, с което считате, че предоставяте нови факти и обстоятелства по отношение на разпределението на разходи между Централата на ….Банк Н.В. в Кралство Нидерландия и клонът на банката в България. Изразявате виждането си, че централата и клонът следва да се разглеждат като едно данъчно задължено лице и че не е налице възмездност по повод разпределянето на разходите между тях. Считате, че дори да се приеме, че е налице доставка по чл. 3, ал. 7 от ППЗДДС между централата и клона по повод разпределението на разходите, то същата следва да се третира като освободена доставка на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Във връзка с гореизложеното изразявате желание за организиране на среща с цел изясняване на фактическата обстановка и позицията на Централно управление на НАП предвид изложените факти и обстоятелства.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на разпределянето на разходите от централата към клона потвърждавам изразеното в писмо изх. №17-00-236#1/22.03.2017 г. становище, че
услугите, които централата, установена на територията на държава членка, възмездно предоставя на своя клон в България, се считат единствено за целите на ДДС съгласно чл. 3, ал. 7 от ППЗДДС, считано от 29.01.2016 г., за предоставени от ДДС групата, част от която е централата, и доколкото те не могат да се разглеждат като данъчно задължено лице, следва, че е налице доставка на услуга, за която се прилагат общите правила на ЗДДС, регламентиращи режима на доставките.
В разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е предвидено освобождаване за предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗДДС въвежда в националното законодателство разпоредбата на чл. 132, точка 1, б. е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която държавите – членки освобождават доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията.
Приложимостта на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в настоящия случай следва да се прецени с оглед относимата практика на Съда на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи решение на СЕС от 17.09.2017 г. по дело C 326/15, Четвърти състав, Valsts ie??mumu dienests срещу „DNB Banka“ AS, съгласно което:
Член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в разпоредбата освобождаване се отнася само до самостоятелните групи лица, чиито членове извършват дейност от обществен интерес, посочена в член 132 от директивата, и че следователно услугите, предоставяни от група, чиито членове извършват икономическа дейност в областта на финансовите услуги, която не представлява такава дейност от обществен интерес, не се ползват от това освобождаване.

Предвид изложеното в настоящия случай следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е неприложима.

зам. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар