3_917/19.03.2010г.
ЗСч, чл. 4, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113;
СС 2 „Отчитане на стоково материалните запаси”;
СС 16 „Дълготрайни материални активи” ;
СС 38 „Дълготрайни нематериални активи”;
Относно: счетоводно отразяване на документи, издадени от дружества след дерегистрацията им по Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/
Според изложеното в запитването, дружествата „Б” ЕООДи „Т” ЕООД, на които сте управител, са дерегистрирани по ЗДДС, считано съответно от …….2009г. и …………….2009г. С оглед приключването на финансовата 2009г. желаете да Ви бъде дадено разяснение за счетоводното отразяване на документите, издадени от дружествата след периода на дерегистрацията по ЗДДС до ……..2009г.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г./, Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ бр.95 от 1 Декември 2009г.), Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /обн. ДВ бр.106 от 27 Декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.77 от 29 септември 2009г. / и Закон за счетоводството /ЗСч, обн. ДВ бр.98 от 16 Ноември 2001г., посл. изм. ДВ бр.95 от 1 Декември 2009г./, изразяваме следното становище:
Прекратяването на регистрацията по ЗДДСе процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит.
Следва да се има предвид, че съгласно ЗДДС изискванията към документите са приложими за всички лица, които извършват независима икономическа дейност. В този смисъл изискванията са както за регистрирани по този закон лица, така и за нерегистрирани лица.
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС предвижда всяко данъчно задължено лице – доставчик или упълномощено (писмено) от него лице, да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на плащане преди доставката – предварително авансово плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не e задължително издаването на фактура за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В случаите, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на някоя от страните по доставката, като всяка от тях е длъжна да съдейства за издаването на основание чл.113, ал. 6 от ЗДДС.
На основание чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, ако не се начислява данък, във фактурата се посочва основанието за неначисляване на данък. При издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице, или от лице, регистрирано по ЗДДС на основание вътреобщностни придобивания (чл.99 и чл. 100, ал.2), основанието за неначисляване на данък е “чл. 113, ал. 9“ от закона. Това изискване е регламентирано и в чл. 79, ал. 2 , т.2 от Правилника на прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/.
От изложеното следва, че дружествата „Б” ЕООДи „Т” ЕООД като нерегистрирани към настоящия момент по ЗДДС лица, при документирането на доставки следва да издават фактури, отговарящи на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС и същите не следва да съдържат както трайно вписаните реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, така и данък върху добавената стойност в тях.
Съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСч финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяване с основните счетоводни принципи. Документите следва да бъдат счетоводно отразени в съответствие с изискванията на ЗСч и при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: текущо начисляване, предпазливост, съпоставимост между приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата. На основание чл. 4, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. По смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Фактурата е счетоводен документ, който е носител на информация за осъществена продажба на стока или реализирана услуга. В чл. 7, ал. 1 на ЗСч са посочени минималните реквизити, на които първичният счетоводен документ – фактурата, следва да е носител.
Принципът за документална обоснованост е обособен в самостоятелна обща разпоредба за целите на корпоративното подоходно облагане, а именно в чл.10 от ЗКПО. Счетоводните разходи се считат за документално обосновани и се признават за данъчни цели тогава и само тогава, когато те са документирани с първичен счетоводен документ но смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл.7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Предвид нормата на чл. 1, ал. 2 от Наредба Н-18 от 2006г. на МФ всяко лице, което извършва продажби в търговски обект следва да ги регистрира чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Лицата, респективно извършваните от тях дейности, освободени от задължението за използване на фискални устройства за отчитане на оборотите от продажби, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
При счетоводното отразяване на документите, издадени от дружествата след дерегистрацията им по ЗДДС следва да имате предвид специфичните разпоредби, посочени в СС 2 „Отчитане на стоково материалните запаси”, СС 16 „Дълготрайни материални активи” и СС 38 „Дълготрайни нематериални активи”.
Съгласно т 5.1 от СС 2 „Отчитане на стоково материалните запаси” разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване.
Разпоредбата на т.4.1 от СС 16 „Дълготрайни материални активи” указва, че преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му като изчерпателно от буква „а” до буква „е” изброява същите.В буква „ж” на цитираната правна норма е посочено, че преки са разходите, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените от буква „а” до буква „е” преки разходи.
Съгласно СС 38 „Дълготрайни нематериални активи”, т. 4.1. преките разходи, свързани с придобиването на нематериален актив, са:
а) разходи за подготовка на обекта (мястото, където ще се използва активът);
б) разходи, свързани с доставката;
в) разходи за инсталиране;
г) разходи за хонорари на програмисти, консултанти, икономисти и т.н., свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или създаването, доставката, инсталирането, параметризирането и др. на нематериалния актив;
д) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
‘