3_3532/22.07.2008 г.
ЗДДС, чл. 130;
ЗСч чл. 7, ал. 1
Относно: Счетоводно третиране и документиране на наемни вноски за сметка на разходи за подобрение на нает актив
В Дирекция „ОУИ” ………… с вх. № ……. е заведено писмено запитване. Според изложеното в него дружеството е сключило договор за наем на обект – кафе аперитив. В договора е уточнена наемната месечна вноска и клауза, според която наемателят ще извърши ремонт, чиято стойност ще се приспадне от наемните вноски за период не по-дълъг от три години. В тази връзка е поставен въпроса относно документалното и счетоводно приспадане на наемните вноски от извършения ремонт.
Счетоводното третиране в конкретния казус е необходимо да се съобрази с икономическата същност на сделката, а не с правната й форма. Следователно приспадането на наемните вноски за сметка на извършеното подобрение от страна на наемателят се извършва при спазване счетоводните принципи за документална обоснованост на стопанските операции и текущо начисляване. В този смисъл приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. От така предоставените конкретни данни може да се допусне, че ремонтните дейности, извършени от наемателя водят до подобрение на наетия актив. Не са предоставени данни за общата стойност на наемния договор, както и неговия срок, поради което становището ни се базира на допускането, че приспадането на наемните вноски се извършва през целия срок на наемния договор.
В конкретния случай и предвид че в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия не се третира въпроса за счетоводното отчитане на стимулите при договорите за лизинг (в т.ч. експлоатационен), то отговорът ни се базира на Разяснение (ПКР) 15 „Оперативен лизинг-стимули“. Според разяснението подобренията на наето имущество са пример за стимул при сключване на договор за оперативен лизинг. Предвид на това същите трябва да се признават като неделима част от нетното възнаграждение, договорено за използването на лизинговия актив, независимо от същността или формата на стимула или разпределенията на плащанията във времето. Следователно и в конкретния случай наемателят трябва да признае общата полза от стимулите като намаление на разходите за наем през срока на договора на линейна база, респ. наемодателя следва да признае общата сума на разходите за стимули като намаление на дохода от наем през срока на договора, доколкото друга системна база не представя по-добре разпределението във времето. Така например ако е сключен наемен договор за 600 ед. при 60 месеца (месечна вноска 10 ед.), а предоставеният стимул (извършеното подобрение) е в размер на 360 ед., подлежаща на приспадане в същия този срок, то цената на наемния договор за целия период на договора е в размер на 240 ед., т.е месечна вноска се определя в размер на 4 ед. (240ед./60 м.). С други думи при първоначалното завеждане на лизинговия договор предоставения/получения стимул намалява общата цена, договорена от страните през срока на лизинговия договор. Следователно наемателят признава като текущ разход за наем и намаление на задълженията си по наемния договор (през целия срок на договора) сума равна на пропорционалната част, определена за съответния отчетен период, от така формираната нетна цена на договора.
Така описаното счетоводно отчитане на този вид сделки не следва аналогично документирането за данъчни цели, тъй като съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) същото е обвързано от една страна с наличие на доставка с периодично изпълнение (наема), а от друга страна по отношение на предоставения стимул е налице бартер, съгласно чл.130 от ЗДДС.
При лизингополучателя документирането на сделките следва да се осъществява по общия ред на Закона за счетоводството (ЗСч), предвид на факта, че „Х“ ЕООД не е регистрирано лице по ЗДДС. Това означава, че предприятието трябва да издаде първичен счетоводен документ по реда на чл.7, ал.1 от ЗСч към лизингодателя за общото количество и стойност на извършеното подобрение върху наетия актив и прието от последния съгласно двустранния протокол.
При така извършеното документиране не се налагат специални счетоводни записвания, освен онези свързани с отчитане на данъка върху добавената стойност от регистрираното по ЗДДС лице, тъй като в счетоводен аспект цената на договора за целия срок вече е представена нетно в счетоводните регистри на лизингодателя и лизингополучателя, а текущия разход/приход се отчита на линейна (или друга системна) база. Възможно е счетоводното отчитане при наемодателя по разменените документи да се осъществи и чрез транзитна счетоводна сметка (напр. „Други дебитори“) и сметките, отчитащи данъка върху добавената стойност. При наемателя обаче следва да се отчете влиянието на ДДС при нерегистрираното лице, което ще доведе до по-висока наемна цена. Едновременно с това лизингополучателят следва да отпише набраните разходи по извършеното подобрение (отчетено в разчетната сметка) като признае същите като актив в счетоводните си книги, в съответствие с изискванията на стандартите, приложими към тези разходи за наетия актив.
‘