. 92-00-3824
Дата: 20.01.2009 год.
ЗДДС, чл. 6;
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 25;
ЗДДФЛ, чл. 43.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 92-00-3824/30.07.2008 г., изразявам следното становище:
1. По отношение на определяне на данъчното събитие при предоставяне на правнауслуга
Видно от запитването Ви, Вие предоставяте правни услуги, които формално могат да бъдат раздробени на множество отделни правни услуги, като извършвате фактурирането едва след като сделката е завършена- придобит е имот или клиентът се е отказал от сделката.
Общото правило за определяне на определяне на момента на възникване на данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е ал. 4 на чл. 25 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Следователно, в случай, че доставките, осъществявани от Вас имат периодичен, поетапен или непрекъснат характер, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, ще се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея ще възниква на датата, на която плащането е станало дължимо съобразно условията на чл.25, ал.4.
При определяне датата на данъчното събитие следва да имате предвид, че съгласно чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС, ако договорената услуга е свързана с изпълнението на отделни етапи, то колкото са етапите за които е договорено плащане толкова и ДС възникват. На датата на завършването на всеки етап от договорената услуга, възниква и данъчно събитие и данъкът става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.
В случай, че доставките, които извършвате са с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който сте договорили плащане, се смята за отделна доставка, като данъчното събитие възниква на датата на която плащането е станало дължимо, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ППЗДДС.
При осъществяване на плащания преди възникване на данъчно събитие по реда на ал. 2 и 3 от чл. 12 ППЗДДС, следва да имате предвид правната регламентация за възникване на данъчното събитие в този случай – чл. 12, ал. 4. Аналогични са разпоредбите и в чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, в случай, че преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка
Ако осъществяваните от Вас доставки нямат такъв характер, то на основание чл. 25, ал .2 от ЗДДС и чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС данъчното събитие ще възниква на датата, на която услугата е извършена.
На датата на възникване на данъчното събитие, съобразно казаното по-горе, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната /чл. 25, ал. 5 от ЗДДС/.
2. По отношение на определяне на място на изпълнение на адвокатска услуга във връзка с придобиване от чуждестранни лица на недвижими имоти, находящи се в Република България
Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на
неговото постоянно или обичайно пребиваване /чл. 21, ал. 1 от ЗДДС/. Изключение от този принцип е установено в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно, който мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот. В тези случаи следва да имате предвид и чл. 128 от ЗДДС, съгласно който когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
3.На въпроса Ви относно счетоводното отчитане на приходи и разходи,
компетентна да отговори е Дирекция „Данъчна политика“, отдел „Счетоводна практика“ при .
4.По отношение на определяне размера и внасяне на авансовия данък по чл. 42,
ал. 1 отЗДДФЛ залицата-адвокати, скоито иматесключени граждански
договори
Съгласно чл. 43 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в редакцията на закона действаща през 2008 г., лице, придобило доход от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като тази разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се определя от:
-предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за
социално осигуряване – платци на доходи от стопанска дейност;
-придобилите доходите лица – в останалите случаи.
За целите на цитираните разпоредби, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания авансово данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Образците на “Сметка за изплатени суми“ и “Служебна бележка“ за 2008 г. са утвърдени със Заповед № ЗМФ-42 от 10.01.2008 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 64, ал. 3 от ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 7 от 22 януари 2008 г.).
Механизмът за определяне и удържане на дължимия авансов данък, когато задължението за това е на платеца на дохода, е развит в образеца на „Сметка за изплатени суми“. Във формуляра е предвидена част, която се попълва от физическото лице, придобило дохода. В тази част еднозначно е указано, че, когато физическото лице, придобило дохода, е отбелязало, че е самоосигуряващо се, то ред 4 (осигурителен доход от сумата по тази сметка, върху който се дължат осигурителни вноски) и ред 5 (задължителни осигурителни вноски) не се попълват.
Предвид гореизложеното, в случаите, когато предприятие или самоосигуряващо се лице изплаща на самоосигуряващо се лице доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, размерът на дължимия авансово данък се определя, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’