2_448/28.03.2013г.
чл.31, т.9 отЗДДС
В Дирекция ОДОП ========= е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекцията, с вх.№==========., в което посочвате, че сте сключили рамково споразумение за сътрудничество, а по-късно и договор за корабен мениджмънт, с възложител българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България и поставяте следните въпроси:
1. При така сключения договор налице ли е хипотезата на чл.31, т.9 от ЗДДС – доставка на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове, което не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди, като корабоплаването е изцяло по река Дунав?
2. Ако отговаря на чл.31, т.9 от ЗДДС за получателя по сделката възниква ли задължение за самоначисляване наДДС?
3. Предвид факта, че на основание Наредба №11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и Заповед на управителя на фирмата, на работниците се полага безплатна храна, в случай, че изплащането на полагащия се порцион става чрез справка за действителното пребиваване на борда на кораба и разходен касов ордер, следва ли да се счита, че това е документално обоснован, необходимо присъщ разход по ЗКПО за фирмата и трябва ли сумата да бъде включена в облагаемата основа на доходите по трудови правоотношения за работника по ЗДДФЛ?
Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следнотостановище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно приложения към запитването договор за корабен мениджмънт, сключен между „ /Фирма 1/, със седалище и адрес на управление гр.========= и „/Фирма 2/, със седалище и адрес на управление гр.========= страните изразяват съгласие в условията на трайно партньорство и взаимно сътрудничество да осъществяват съвместни дейности по експлоатацията и управлението на самоходни и несамоходни речни кораби, катоФирма 1 намира товари и предоставя плавателни съдове за тяхното превозване, аФирма 2 ги управлява в качеството си на корабен мениджър.
Съгласно чл.225а от Кодекса на търговското корабоплаване с договора за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от следните услуги:
1. организира и поддържа система за управлениe на безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;
2. комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица;
3. осъществява управлението на кораба в техническо отношение;
4. осъществява търговската експлоатация на кораба;
5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано с корабa, който управлява;
6. организира застраховките на кораба;
7. осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка с корабa, който управлява;
8. съдейства на корабопритежателя при покупко-продажба на кораби;
9. организира снабдяването на кораба с провизии;
10. снабдява кораба с корабни горива и масла;
11. извършва други услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
В чл.225б, ал.1 от с.к. е посочено, че договорът за корабен мениджмънт съдържа клаузи най-малко относно страните по договора, индивидуализиране на кораба, ИМО номер, неговия клас, когато има такъв, техническите и експлоатационните данни, правата и задълженията на страните, представителната власт на корабния мениджър, цената и срока на договора, както и условията, реда и начина, по които се извършват и отчитат всяка една от услугите по чл. 225а.
Видно от сключения между страните договор за корабен мениджмънт, в същияне е посочено, че Фирма 2 ще предоставя услугите от името и за сметка на корабопритежателя, предвид изискванията на чл.225а от Кодекса на търговското корабоплаване, не е индивидуализиран кораба, не се съдържат технически и експлоатационни данни за кораба, предвид изискванията на чл.225б от с.к. След проведен телефонен разговор бе уточнено, че Фирма 2, в действителност управлява част от корабите, като действа от името и за сметка на корабопритежателя.
След направените промени в ЗДДС с ДВ бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя в зависимост от статута на получателя – дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В ал.2 на чл. 21 от ЗДДС е посочено, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, в общия случай, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Мястото на доставката на услуга, свързана с осъществяване на корабен мениджмънт, с получател българско дружество, е на територията на страната.
Съгласно чл.31, т.9 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани наплавателни съдове, което не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Предвид ал.5 на чл.36 от ППЗДДС, извън случаите по ал. 1 и 3 на същия член от ППЗДДС,за доказване на доставки по чл. 31, т. 9 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:
1. документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. фактура за доставката.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117.
В чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС е посочено, че фактурата задължително съдържаставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък.
Предвид гореизложеното, при осъществяване на доставка на услуга, свързана с корабен мениджмънт, по смисъла на глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, с място на изпълнение на територията на страната, следва да издадете фактура със ставка нула, при наличие на визираните в чл.36, ал.5 от ППЗДДС документи.
По трети въпрос:
Съгласно чл.11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
В чл.285 от Кодекса на труда е предвидено задължение на работодателя да осигури безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. На основание чл.285, ал.2 от КТ е издадена цитираната от Вас наредба.
Според чл.6 от Наредба №11/2005г. разходите за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея са за сметка на издръжката на предприятието.
Ако работодателят е избрал да изпълни задължението си за предоставяне на безплатна храна в натура /храна в готов вид за консумиране или хранителни продукти/,на основание чл.24, ал.2, буква в/ от ЗДДФЛ безплатната храна не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения за физическите лица /работници/. На основание чл.11 от ЗКПО разходите за предоставената безплатна храна в натура се признават за данъчни цели, когато се считат за задължителни, при условията на Наредба №11/2005г. и са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО.
Ако работодателят е избрал да изпълни задължението си за предоставяне на безплатна храна под формата на пари, тогава предоставените парични средства представляват плащания от работодателя и съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения за физическите лица. Същите подлежат на облагане с авансов данък по реда на чл.42 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа се определя по реда на чл.25, ал.1 от с.з.
Паричните средства като част от трудовото възнаграждение следва да бъдат отчетени като разход за дейността, съответно, на основание чл.11 от ЗКПО да се признаят за данъчни цели при условие, че са спазени изискванията на Наредба №11/2005г. и чл.10 от ЗКПО.
Уведомяваме Ви, че на основание §2 от Заключителните разпоредби на Наредба №11/2005г. е издадено писмо от Министерството на труда и социалната политика, с изх.№ ПК25-3 от 31.08.2006 г., относно прилагане на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, копие от което Ви изпращаме.