ОТНОСНО: Третиране на дружество по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше писмо с вх. № 96-00-122/ 23.05.2019 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество не е регистрирано по ЗДДС. Има намерение да се занимава с дизайн в интернет и фейсбук. Тази услуга ще се извършва за маркетингова агенция от трета страна чрез посредничеството на фирма от Европейския съюз и посредством нейна собствена платформа. Относно плащанията за извършените от българската фирма услуги – маркетинговата агенция ще плаща извършената от фирмата услуга на фирмата със сайт за платформи, а фирмата със сайта за платформи на българската фирма по банков път след като се удържи комисионната за посредническата услуга, като тя е гарант за получаване на възнаграждението.
Поставени са следните въпроси:
1. Ако се извършват посочените по-горе услуги по какъв начин ще се третира комисионната за посредническата услуга от фирмата със сайта за платформи, доколкото на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя?
2. Подлежи ли на регистрация по ЗДДС дружеството, осъществяващо услуги по дизайн и реклама в трети страни?
3. Задължено ли е дружеството да издава фактури за извършените услуги по направения дизайн и начислява ли се ДДС за тях?
4. Необходимо ли е получаването на фактурите да е потвърдено от получателя?
5. Ако фирмата не може да докаже лицето от трета страна – получател на услугата дали е данъчно задължено лице, начислява ли ДДС?
6. При хипотеза, че посочените по-горе услуги се извършват не от дружеството, а от управителя, който би могъл да се регистрира като упражняващ свободна професия ще има ли различен отговор на поставените по-горе въпроси?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
По смисъла на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Видно от посоченото по-горе, за да е налице задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 от закона е необходимо да са изпълнени кумулативно няколко условия:
– получателя на услугата да е данъчно задължено лице;
– мястото на изпълнение на услугата да е на територията на страната и да е облагаема;
– данъкът да е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2
Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите разпоредби на чл. 3 се определя кои дейности представляват независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 на посочената по-горе разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид гореизложеното, българското дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на характера на доставката е необходимо да се определи нейното място на изпълнение. Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя по реда на чл. 21 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като българското дружество е установило независимата си икономическа дейност в страната, мястото на изпълнение на доставката на посредническа услуга от чуждестранен доставчик е на територията на страната. Тази доставка е облагаема, тъй като не е посочена сред освободените доставки в гл.Четвърта на ЗДДС.
Последното от условията, което следва да е изпълнено е данъкът да е изискуем от получателя. По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Предвид гореизложеното, за българското дружество възниква задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 за получената посредническа услуга от чуждестранен доставчик.
За извършените услуги по дизайн и реклама за получател – маркетингова агенция от трета държава следва да се съобрази разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, разгледана по-горе. Както е изяснено в тази норма, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В чл.18, ал.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 се посочва удостоверяването на статута на данъчно задължено лице. Съгласно чл. 18, т. 3 от Регламента, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Такава доставка е с място на изпълнение на територията на държавата, където е установен получателя – извън територията на страната и съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък, когато доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице по общия ред.
По смисъла на чл.111а, ал.3 от ЗДДС, документирането на доставка на услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на гл.Единадесета от ЗДДС, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
В случай, че не се удостовери, че получателят по доставката е данъчно задължено лице, следва да се прецени приложението на чл.21, ал.1 от ЗДДС или чл.21, ал.5 от ЗДДС в зависимост от доставката на услугата.
При извършването на същите доставки от физическо лице, третирането по ЗДДС е аналогично.