Удостоверяване на период със здравно осигуряване в друга държава-членка на Европейския съюз

ЗЗО – чл. 33, ал. 2
ОТНОСНО:Удостоверяване на период със здравно осигуряване в друга държава-членка на Европейския съюз
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……. от 11.07.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Въпросът, който поставяте, е дали приложеният към запитването документ, издаден от компетентна институция във Великобритания – HM Revenue & Customs, е достатъчно доказателство за освобождаване на лицето от задължения за здравно осигуряване в България за периода на осигуряването му в държава-член на Европейския съюз.
Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, ал. 2 /нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Ако спрямо български гражданин за времето от 01.01. 2007 г. до настоящия момент е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата на координационните регламенти в сферата на социалната сигурност, то може да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, като представи документ, удостоверяващ приложимо спрямо него законодателство /Е101, А1 и др./, документ, удостоверяващ осигурителни периоди /ЕЗОК, Е 104, Е 106 и др./ и други.
В случая лицето представя Удостоверение S 041, издадено по прилагане на чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и чл. 12/1/ от Регламент /ЕО/ № 987/2009. Разпоредбите се отнасят до сумиране на периоди и предвиждат, че когато съгласно законодателството на компетентната държава-членка:
?придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,
?обхвата на законодателството, или
?достъпа до или освобождаването от задължително, или доброволно продължено осигуряване по избор на лицето,
зависят от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, съответните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, се зачитат от тази държава-членка, все едно че са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Представеният документ, издаден от компетентна институция на държава-членка на Европейския съюз, удостоверява завършен период на заетост и на задължително осигуряване на лицето съгласно законодателството на тази държава-членка. От данните, съдържащи се в документа, може да се приеме че за периода от 01.08.2010 г. до 18.12.2010 г. лицето попада в персоналния обхват на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на базата на трудовата активност като заето лице на територията на друга държава-членка.
Когато лицата, за които се прилага Регламент /ЕО/ № 883/2004 при трансгранична ситуация, упражняват трудова заетост на територията само на една държава-членка за тях приложимото законодателство се определя съгласно чл. 11/3/а/ и не се издава Удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност.
В такива случаи следва да се провери дали лицето не е упражнявало трудова дейност вБългария, за която подлежи на задължително социално и здравно осигуряване за периодите, удостоверени в представения документ, с оглед преценкатадали не е налице трудова заетост в две държави-членки, която води до определяне на законодателството по реда на чл. 13 от Регламент /ЕО/ № 883/2004.
Ако след проверката се установи, че лицето, представило цитирания по-горе документ за периода на трудова заетост в другата държава-членка, не подлежи на задължително осигуряванесъгласно българското законодателство на основание осъществяване на трудова дейност, информацията, съдържаща се в представения документ относно периоди на осигуряване следва да бъде взета предвид при изясняване/коригиране на здравноосигурителния статус на лицето.

Оценете статията

Вашият коментар