3_153/19.01.2018 г.
ЗДДС, чл. 81, ал. 1;
Наредба № Н-9/16.12.2009 г., чл. 13
ОТНОСНО: услуги по възстановяване на ДДС, платен в държава членка на Европейския съюз /ЕС/
В запитването е посочено, че във връзка с извършваната от дружеството международна транспортна дейност и подписаните договори за извършване на транспортни услуги на територията на ЕС, са поставени следните въпроси:
1. Може ли дружеството да ползва услуги за възстановяване на ДДС, платено в страна от ЕС, от повече от един агент платец на ДДС за конкретна държава при условие, че не се дублират представените фактури пред двамата агенти?
2. В какъв срок и по какъв начин се прекратяват пълномощията на съществуващ агент платец на ДДС?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г. , посл. изм. ДВ, бр. 97 от 05 декември 2017 г. ) и Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (обн. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г.; посл. изм. ДВ, бр. 48/26.06.2012 г.) е изразено следното принципно становище:
В българското законодателство възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в държава членка на Общността е уредено в Наредба № Н-9 от 16 декември 2009г. на Министерство на финансите /МФ/ за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, издадена на основание чл.81, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (OB, L 44/11 от 20 февруари 2008 г.).
Съгласно чл.13, ал.1 от наредбата, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Алинея 2 на същата правна норма регламентира, че правата и задълженията на лицата, претендиращи за възстановяване на данъка, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Следва да се отбележи, че не е от компетентността на НАП да изрази становище по прилагане на законодателството на друга държава членка. Поради това запитванията относно условията за възстановяване на ДДС, платен в страна от ЕС, е необходимо да се отправят до компетентната административна структура на съответната държава. В случай, че дружеството е закупило стоки или е получило услуги на територията на друга държава-членка на ЕС, то може да упражни правото си на възстановяване чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата-членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП съгласно чл. 14, ал. 1, което следва да съдържа информацията, посочена в чл. 15 от Наредба Н-9/2009 г. на МФ.