Установяване на факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на самоосигуряващо се лице

КСО: чл. 4, ал. 3, т. 1; чл. 4, ал. 4; чл. 10; чл. 6, ал. 8 и 9; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1 и 2;
ОТНОСНО:Установяване на факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на самоосигуряващо се лице
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ……… с вх. № …….. от 01.09.2016 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложеното в запитването, на 25.07.2015 г. сте си направили регистрация като лице упражняващо свободна професия „футболен съдия” и сте декларирали в Националната агенция за приходите (НАП) започване на дейност. През месец август 2016 г. сте поискали от НАП удостоверение за липса на задължения, при което са Ви информирали, че дължите осигурителни вноски за периода от 25.07.2015 г. до 09.06.2016 г. Твърдите, че в посочения период сте имали не повече от 10-12 футболни срещи, т.е. ангажираността Ви е около 10-12 дни, както и че в периода от м. декември до м. март футболни срещи не се провеждат. Поради незнание, не сте подавали декларация за прекъсване на дейността след всяка среща. Подали сте годишна данъчна декларация, с която сте декларирали доходите си и сте си платили данъка.
Интересувате се дали е редно да платите пълен размер на осигурителните вноски за посочения период?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО, предишен текст на ал. 7, ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, предишен текст на ал. 8, ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд “Пенсии”. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО внасят здравнооосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица са задължени да подават данни по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (декларации образец № 1 и № 6).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, обаче, не се установява само с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Ето защо, когато самоосигуряващото се лице не е подало декларация в компетентната териториална дирекция на НАП за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност или, както е в разглеждания казус, е подало такава декларация, но впоследствие твърди, че за определен период не е полагало труд, наличието или липсата на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, която е основание за осигуряването му, следва да бъде правилно декларирана и твърдените обстоятелства да бъдат доказани.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар