Увеличаване събираемостта на местните приходи

ЗМДТ – чл.14, ал.4; чл.54, ал.4;ДОПК  –  чл.107, ал.3, изречение 3; чл.122; чл.32.
       В запитването описвате следната фактическа обстановка: В Община … има много случаи на починали лица с активни дялове в партиди за недвижими имоти и превозни средства. Предприети са мерки за издирване на наследниците, част от които не могат да бъдат намерени, а други не предприемат съответните действия относно подаване на декларации по ЗМДТ. Предприета е и процедура по чл.51 от ЗН.
       Отправяте молба за методически указания как да се процедира в случая, с оглед поддържането на актуална база данни за местните данъци и такси и увеличаване събираемостта на местните приходи.
       При смърт на физическо лице лицата, имащи качеството на наследници по закон, получават имуществото на починалия по силата на общо универсално правоприемство, при което цялата съвкупност от права и задължения на починалия преминава върху наследниците по силата на законова разпоредба. Наследниците имат право да приемат или да се откажат от наследството.
       Според чл.48 от Закона за наследството (ЗН), наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл.49, ал.1 от ЗН е регламентирано, че наследството може да се приеме с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Но приемане има и когато наследниците извършат действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т.е. налице са конклудентни действия, които недвусмислено потвърждават волята на наследниците да приемат наследството (чл. 49, ал. 2 от ЗН).
       При условие, че е налице неяснота по отношение приемането на дадено наследство, единствената законово уредена възможност е дадена с разпоредбата на чл.51 от ЗН. По искане на всеки заинтересуван районният съдия, да призове лицето, което има право да наследява, като му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл.51, ал.2 от ЗН). Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници (чл.53 от ЗН).
       В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е установено задължение за подаване на декларация от наследниците на починало лице, които получават по наследство облагаеми имущества – имоти и превозни средства. Декларациите за придобити имоти и превозни средства се подават в 6-месечен срок от откриване на наследството (чл.14, ал.4 и чл.54, ал.4 във вр.с чл.32 от ЗМДТ).
       В случай, че в законовоустановените срокове не е подадена съответната декларация от наследник, установяването на данъчните задължения следва да се извърши по реда на глава XIV от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК.
       Акт за установяване на задължението може да се издаде служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл.107, ал.3, изречение 3 от ДОПК). Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му (чл.107, ал.4 от ДОПК).
       Необходимо е да се има предвид, че при АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на задължения е различен. Актовете за установяване на задължения (АУЗ) не са подчинени на режима на издаване на ревизионни актове, но в производствата по издаването им органите по приходите могат да събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице (чл.37, ал.1 от ДОПК). Това произтича и от принципите на законност, обективност и служебно начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.
       Поради естеството на предварително установяване на размера на задълженията по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, в случаите, когато декларация не е подадена, с оглед процесуална икономия, необходимо е лицето да бъде поканено да подаде декларация, ведно с документите, касаещи определянето на задълженията му. Подаването на декларация от задълженото лице – наследник би улеснило в значителна степен предварителното установяване на задълженията и може да доведе до отпадане на необходимостта от издаване на АУЗ.
       В случаите, когато не са налице предвидените в чл.107, ал.3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗ, както и когато липсват каквито и да било данни за задълженията на конкретно лице, включително, когато не е подадена декларация, следва да намери приложение разпоредбата на чл.108, ал.1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.
       Следва да се има в предвид, че разпоредбите на ДОПК предвиждат и възможност за извършване на ревизия при особени случаи, когато е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК. В тази хипотеза попадат и случаите, в които данъчнозадължени лица по ЗМДТ не са подали декларация за недвижим имот или превозно средство до започване на ревизията (чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК). Прилагането на особения ред по чл.122 ДОПК е оставено на преценката на органите по приходите. Това означава, че дори да е налице някое от основанията по чл.122, ал.1 ДОПК, органът по приходите може, при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл.122 ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими доказателства. Във връзка с приложението на чл.122 от ДОПК има издадено указание на изпълнителния директор на НАП с изх.№24-00-1/08.01.2009г., което може да бъде намерено на интернет страницата на агенцията: www.nap.bg,  в системата „Въпроси и отговори“.
       Във връзка с различните възможности за връчване на съобщения, актове и пр. документи в административното производство, следва да се отбележи, че то се извършва на адреса за кореспонденция на субекта (чл.29, ал.1 ДОПК). Адресът за кореспонденция на чуждестранните лица, които са придобили недвижим имот на територията на страната, нямат регистрирани клонове или търговски представителства в страната и не извършват стопанска дейност, е адресът на местонахождение на първия придобит недвижим имот – чл.28, ал.1, т.4 ДОПК.
       Физическо лице, спрямо което е започнало производство, за което е уведомено, и което пребивава повече от 30 последователни дни в чужбина, е длъжно да посочи лице на територията на страната, което да го представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове (чл.28, ал.5 ДОПК). Когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, връчване на съобщението се извършва чрез прилагане към досието. Редът за връчване чрез прилагане към досието е регламентиран в чл.32 ДОПК. Подробни разяснения относно процедурите по връчване на документи по реда на ДОПК се съдържат в указание изх. № 91-00-321 от 08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, което също може да бъде намерено на интернет страницата на НАП.
 1089_15_OZ_2_05

Оценете статията

Вашият коментар