Възниква ли задължение за дружеството да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС?

2_1264-1/10.08.2012г.
ЗДДС, чл.79, ал.3
ЗДДС чл.80, ал.2

В Дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ЦУ на НАП с писмо изх. № …..г., заведено с вх. №…..г. в Дирекция ОУИ, в което сте посочили, че през месец юни 2012г. в следствие на паднала градушка е погинала селскостопанска продукция – череши за което е издаден констативен протокол.
Във връзка с изложеното сте поставили въпроса възниква ли задължение за дружеството да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС или е приложима разпоредбата на чл.80, ал.2, т.2 от закона и приложения към запитването констативен протокол достатъчен ли е, за да не се извърши корекция на ползвания данъчен кредит.
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период /чл.79, ал.4 от ЗДДС/. Независимо от разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, за стоките и услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на закона за корпоративното облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл.79, ал.6 от ЗДДС.
Случаите, при които не се извършват корекции по чл.79, ал.3 от ЗДДС са посочени в чл.80, ал.2 от ЗДДС. Съгласно т.1 от цитираната разпоредба корекции по чл.79, ал.3 не се извършват при унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила.
В данъчното законодателство липсва легална дефиниция на понятието „непреодолима сила”. Такава се съдържа в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон – непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
Съдебната практика квалифицира като “непреодолима сила” природните бедствия – земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, пожари, продължителни суши и други /Решение № 282/ 11.01.2005 г. на ВАС,  Решение № 12041/ 19.12.2003 г. на ВАС и др./.
Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот – военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н.
Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.
Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.
Не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от закона и в случаите на унищожаване, липси или брак причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
Легално определение на понятието „авария“ е дадено в § 1, т.3 от ДР на Закон за защита при бедствия . Съгласно посочената разпоредба аварията „е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.”.
Относно другия използван в нормата термин „катастрофа“, то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т.12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси Според посочената разпоредба катастрофа е „събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции”
Предвид горното, на основание чл.80, ал.2, т.1 и 2 от ЗДДС за дружеството няма да възникне задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС при унищожаване, липса или брак, причинени от „непреодолима сила” или от аварии или катастрофи, които не са по негова вина, за удостоверяване на които лицето разполага със съответните доказателства. В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на тези обстоятелствата В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или брака не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит. Доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последващ данъчен контрол за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство – унищожаване, липса или брак.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »