ОТНОСНО: Въпроси свързани с облагане на продажба на стоки чрез онлайн магазин.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
в постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-87 от 07.06.2017 г.
Дружество желае да продава вина чрез онлайн магазин в България и Европа. В България фирмата ще закупува вино в стъклени бутилки от винарски изби и ще го продава чрез онлайн магазина си на физически лица – крайни потребители.
Поставени са следните въпроси:
1.Как следва да се облага предприятието?
2.Ако дружеството разполага със склад в Испания, където да съхранява стоката си и от който да я разпространява докрайните потребители, то това ще се третира ли като място на стопанска дейност в Испания и ако да, то как ще се обложи печалбата от тази дейност?
3.Трябва ли фирмата да е регистрирана по ЗДДС?
4.Ако реализира приходи от различни държави в ЕС и от България, как следва да облага приходите си от различни източници, като се има предвид, че ще се продава на физически лица?
5.Има ли други специфични изисквания относно продажбата на вино?
6.Ще трябва ли дружеството да плаща акциз?
7.Има ли изискване за някаква специфична регистрация в тази насока?
Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По прилагане на ЗКПО:
Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от обикновената търговия. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същитесчетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи същата дейност чрез реални магазини /офлайн магазини/.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България /РБ/ и в чужбина.
Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава/и се счита, че има място на стопанска дейност /МСД/. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземат под внимание характеристиките, направени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Във всяка спогодба, по която РБ е страна е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.
Доколкото въпросите в запитването са зададени на база предположения за извършване на определена дейност и не са ясни детайлите относно извършването ?, какви документи ще се издават, ще има ли представител на българското дружество в склада в Испания, с каква продължителност ще се извършва дейността и други не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Испания.
Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване /консултация/ до данъчната администрация на съответната чужда държава. Принципно от значение е: да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава, как и с каква цел ще се извършва складирането на стоките, ще има ли лице, което да представлява българското дружество в чуждата държава и други. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Испания/друга държава, българското дружество следва да вземе под внимание: кой и къде ще се издават фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад; документи за удостоверяване движението на стоките от доставчиците; документи за удостоверяване движението на стоките до клиентите; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собствеността върху клиентите и други.
В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност в Испания или друга държава, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между чуждата държава и РБ.
При условие, че по силата на конкретна спогодба българското дружество ще формира МСД, то ще облага със съответния вид данък финансовият си резултат, формиран в съответната чужда държава. Приходите и разходите отчетени в съответната чужда държава от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в РБългария и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за 2017 г. в страната. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане е конкретизиран във всяка една спогодба и обичайно е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци. Ако е приложим метод за освобождаване данъчен кредит се изисква представяне на документ от чуждата данъчна администрация за внесен в чуждата държава данък.
Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Испания/друга чужда държава, всички приходи, независимо дали са от физически или юридически лица участват във формирането на счетоводната и данъчна печалба на дружеството. Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.
По прилагане на ЗДДС:
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона. А на основание ал.2 на същата разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Видно от изложената фактическа обстановка, фирмата ще търгува със стоки – вино, като същите ще се продават чрез онлайн магазин. Стоките ще пътуват от България към клиенти – физически лица.
Доколкото стоките се намират на територията на страната към момента на тяхната продажба, на основание разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на извършваните от дружеството доставки е на територията на страната. Предвид и обстоятелството, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то следва да се съобрази с разпоредбата за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС.
Като допълнение към горното следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор. Регистрацията по избор е уредена в чл.100 от закона.
Необходимо е да се има предвид и специалната регистрация по ЗДДС за услуги.
Разпоредбата на чл.97а, ал.1 от ЗДДС указва, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС.
Във фактическата обстановка към запитването е посочено, че дружеството ще продава чрез онлайн магазин. Ако чуждестранен доставчик извършва услуга на българската фирма, същата в качеството си на получател на услугата ще имазадължение за регистрация по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно ал. 4 на чл. 97а от закона, за лицата по ал.1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да имате предвид, че в тези случаи става въпрос за данъчно задължени лица, които нямат регистрация по ЗДДС на друго основание.
Когато за лица, регистрирани на основание чл.97а от закона, възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96 и чл.99 или за регистрация по избор по чл.100, ал.1 и 3, те трябва да се регистрират по реда и сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор (чл.97а, ал.5 от ЗДДС).
Ако фирмата разполага със склад в Испания и там съхранява стоката си, за целите на ДДС е необходимо да се съобрази нормата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. Транспортирането на стока от територията на страната до склада в Испания се приравнява на доставка на стока.За възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.Това следва да се има предвид при определянето на облагаемия оборот от нерегистрирано по ЗДДС лице. Когато лицето се регистрира по ЗДДС, при такова движение на стоки за лицето възниква задължение за начисляване на данък.
По прилагане на други закони:
Предвид ограничената компетентност в рамките на чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ НАП не може да изразява становища относно прилагането на закони различни от данъчните /ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗМДТ/ и нормативните актове свързани със социалното и здравно осигуряване.