Изх. № 24-34-75
Дата: 19.05.2010 год.
ДОПК, чл. 191;
ДОПК, чл. 206;
ДОПК, чл. 211;
ДОПК, чл. 229;
ГПК, чл. 508.
Относно: Ваше запитване за изпълнение на разпореждане за временно
разрешение за неотложни плащания по чл.229, ал. 1 от ДОПК при последващ наложен
запор по реда на ГПК.
В отговор на запитване с Ваш изх.№…../16.04.2010 г., постъпило с вх. №
24-34-75/21.04.2010 г. в ЦУ на НАП, Ви уведомявам за следното:
1. Относно запитването: Допустимо ли е извършване на плащане от страна
на „………………..” АД по запорно съобщение на частен съдебен изпълнител, последващо на запора, наложен от публичен изпълнител и издадено разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229, ал.1 от ДОПК? Може ли плащането по сметка на частния съдебен изпълнител да бъде третирано като извършено в периода на даденото от НАП разрешение за неотложни плащания с основание „за други разходи на дружеството, свързани с обикновената му дейност“?
По първи въпрос изразявам следното становище:
В чл. 191 от ДОПК е регламентирана конкуренцията между публичното и
изпълнителното производство по реда на ГПК. Ал.1 на същата разпоредба изрично
урежда реда за обезпечаване и начина за реализиране на изпълнение върху имущество,
върху което е наложено обезпечение или срещу което е започнало изпълнение по
ДОПК преди образуване на изпълнително производство по реда на ГПК. В тези случаи
в израз на основния принцип в правото „първият по време, първи по право“
законодателят дава предимство на действията на публичния изпълнител т.е. действията
по изпълнение върху имуществото се реализират по реда на ДОПК.
Видно от изложената от Вас фактическа обстановка запорът върху вземането на
„…………” АД от „…………………………..” АД, наложен от публичен изпълнител на 04.03.2010г. със запорно съобщение с Изх. № …./02.03.2010г. предхожда датата на депозиране на запорното съобщение от частен съдебен изпълнител. Нещо повече на датата на налагане на запора по реда на ДОПК в „………………..” АД е получено и разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания. Разрешението за неотложни плащания се осъществява по реда и при условията на чл. 229 от ДОПК. По своята правна същност представлява форма на споразумение за разсрочване на дълга, която се предхожда от действия по обезпечаване. Чрез него се дава възможност на задълженото лице да използва част от наличните и постъпващи суми по запорираните сметки за неотложни разплащания, свързани с основната стопанска дейност, а не за погасяване на суми по запори наложени от частен съдебен изпълнител. В тежест на длъжника е да докаже, че плащанията са необходими за погасяване на суми, дължими по договори, свързани с основната му дейност /чл.229, ал.3, т.1 от ДОПК/ или че забавянето или неплащането на сумите ще доведе до тежки стопански последици /чл.229, ал.З, т.2 от ДОПК/. Когато основанието на искането за издаване на разрешение за неотложни плащания е чл.229, ал.3, т.1 от ДОПК, длъжникът представя доказателства за всички разходи, свързани с основната му дейност /неправилно посочена във Вашето запитване „…обикновената му дейност/, като изрично индивидуализира вида и размера на разходите.
Когато е обективирал волята си чрез издаване на разпореждане по чл.229 от
ДОПК публичният изпълнител се е съобразил с конкретна фактическа обстановка, с
представените доказателства и съответствието им с действащите правни разпоредби.
На основание чл.229, ал.5 от ДОПК за „…………………..” АД съществува задължение да извърши плащането съобразно условията, обективирани в разпореждането. В противен случай, на основание чл. 211 от ДОПК ще отговаря солидарно с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.
2. Относно запитването: Ще се нарушат ли условията на разпореждането по
чл. 229, ал.1 от ДОПК, издадено от публичен изпълнител, в случай, че банката на
основание чл. 508, ал.3 от ГПК внесе по сметка на частния съдебен изпълнител
сума до размера на наличните и оставени на временно разположение на длъжника
парични средства?
По втори въпрос изразявам следното становище:
Считам, че отговорът на този въпрос е кумулиран в отговора на първи въпрос.
Отново посочвам, че анализът на паричните потоци, преценката, че сумите,
необходими за неотложни плащания, са свързани с основната дейност на длъжника,
както и съпоставката с размера на просрочените публични задължения са извършени от
публичния изпълнител към момента на издаване на разпореждането за временно
разрешение за неотложни плащания. Поставените условия съответно кореспондират с
фактическата обстановка и представените доказателства към датата на издаване на
разпореждането по чл.229 от ДОПК, предхождаща датата на налагане на запора по реда
на ГПК.
3. Относно запитването: Ще се наруши ли поредността на наложените
запори по банковите сметки на „………” АД в случай на внасяне на суми по банко-вата сметка на частния съдебен изпълнител?
Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 191 от ДОПК подроб-но разгледана в отговора, даден към първи въпрос. Действието на запора и възбраната са уредени в чл. 206 от ДОПК, който от своя страна препраща към съответните разпоредби в ГПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’