Изх. № 04-10-5
Дата: 29.07.2008 год.
ЗДДФЛ, чл. 37;
ЗКПО, чл. 195.
Относно: Ваши въпроси, свързани с прилагането на чл. 37 от ЗДДФЛ, чл. 195 от ЗКПО и данъчното облагане съгласно спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) на доходи, изплатени от сатиричен театър „………………..“.
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите, с вх. № 04-10-5/14.07.2008 г., Ви уведомявам за следното:
От представената от Вас информация е видно, че за периода 2006г. – 2008 г. сатиричен театър „……………………“ е сключил договори за предоставяне на авторски и лицензионни права с чуждестранни физически и юридически лица. Възнагражденията по тези договори са изплатени на лицата, като за тези доходи сатиричен театър „…………….. ……………..“ не е удържал и внасял данък при източника. Въпросът Ви е правилно ли не е удържан данък при източника и какъв е реда за прилагане на данъчното законодателство в тези случаи. Също така е посочено, че на театъра предстои сключване на подобен договор и с американска агенция. Към Вашето писмо не са приложени копия от цитираните договори, поради което видът на реализираните от чуждестранните лица доходи не може да бъде квалифициран категорично, като в тази връзка изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл. 8, ал. 6, т. 7 и чл. 8, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), авторски и лицензионни възнаграждения начислени/изплатени от местни лица са от източник в България, освен ако същите са начислени/изплатени чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, когато тези доходи са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, подлежат на облагане с окончателен данък, ако не са реализирани чрез определена база. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, а съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната ставка е в размер на 10 на сто от брутната сума на доходите. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията – платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец, утвърден от Министъра на финансите. Редът и сроковете за внасянето на данъка и за подаването на декларацията са регламентирани съответно в чл. 65 и чл. 56 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), „авторски и лицензионни възнаграждения“, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната и съгласно чл. 195 от същия закон подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъчната основа
за определяне на данъка, удържан при източника, е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка е 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО). Съгласно чл. 201 от ЗКПО данъкът, удържан при източника, се декларира с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което същият е внесен. Редът и сроковете за внасяне на данъка са регламентирани с разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от ЗКПО. На основание чл. 203 от ЗКПО, когато данъкът по чл. 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.
Дефиниция на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ по смисъла на двата цитирани пo-горе закона е дадена в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. Също така и в двата закона е предвидено, че разпоредбите на СИДДО се прилагат приоритетно.
Следва да имате предвид, че в чл. 12, ал. 2 от СИДДО между България и Съюзна република Югославия е предвидено, че авторските и лицензионни възнаграждения подлежат на облагане с данък в договарящата държава, от която произхождат (България), като данъчната ставка е определена в размер на 10 на сто от брутния размер на доходите.
Съгласно чл. 12, ал., 2 от СИДДО между България и Руската федерация авторските и лицензионни възнаграждения подлежат на облагане с данък в договарящата държава, от която произхождат (България), като данъчната ставка е определена в размер на 15 на сто от брутния размер на доходите.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от СИДДО между България и Чешката република авторските и лицензионни възнаграждения подлежат на облагане с данък в договарящата държава, от която произхождат (България), като данъчната ставка е определена в размер на 10 на сто от брутния размер на доходите.
На практика трите посочени пo-горе спогодби не предвиждат данъчни облекчения, от които чуждестранните лица – местни на съответните държави да се възползват. Спогодбите предвиждат данъчно облагане на тези доходи в България, като данъчната ставка няма да надвишава 10 или 15 на сто от брутния размер на доходите. В тези случаи платецът на доходите сатиричен театър „…………………..“ е следвало да удържи и внесе дължимия данък в размер на 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ или чл. 200, ал. 2 от ЗКПО) по реда на чл. 65, ал. 1 и 9 от ЗДДФЛ или чл. 202, ал. 2 от ЗКПО, в зависимост от конкретния случай.
В чл. 12, ал. 2 от СИДДО между България и Полша е предвидено, че авторските и лицензионни възнаграждения подлежат на облагане с данък в договарящата държава, от която произхождат (България), като данъчната ставка е определена в размер на 5 на сто от брутния размер на доходите. В този случай спогодбата предвижда данъчно облекчение в размер на 5 на сто (разликата между дължимия данък съгласно вътрешното законодателство – 10 на сто и ставката съгласно СИДДО – 5 на сто).
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 135, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), облекченията предвидени в СИДДО се ползват само след доказване на основанията за това по съответния ред. Процедурата за прилагане на СИДДО е регламентирана в Дял II, глава 16, раздел III на ДОПК (от чл. 135 до чл. 142). Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ДОПК за доходи под 100000 лева годишно не се подава искане по реда на чл. 137, ал. 1 от ДОПК, а обстоятелствата по чл. 136 се удостоверят единствено пред платеца на дохода. Т.е. в случай, че изплатените на полските местни физически лица доходи не надвишават 100000 лв., те следва да представят пред платеца на доходите удостоверение за местно лице по смисъла на СИДДО с Полша и декларация за обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3.
По отношение на предстоящото сключване на договор с американска агенция, следва да имате предвид, че между България и САЩ няма действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която да предвижда данъчни облекчения. В този случай
платецът на дохода следва да удържи и внесе данък при източника в размер 10 на сто (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО) по реда на чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.
С оглед на това, че до 31.12.2006 г. бе в сила Закон за корпоративното подоходно облагане, който беше отменен с § 3 от ПЗР на новия ЗКПО, действащ от 01.01.2007 г., е необходимо да имате предвид следното:
На основание чл. 1, ал.1, т. 1 и 2 от ЗКПО (отм.) по реда на този закон се облагат определени доходи на чуждестранни физически и юридически лица, сред които попадат доходите от авторски и лицензионни възнаграждения. Същите са дефинирани с § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО (отм.) и са определени като доходи от източник в Република България съгласно чл. 7, ал. 5, т. 6 от същия закон, когато са платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната. На основание чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗКПО (отм.) данъчната основа за облагане на тези доходи е техният брутен размер.
Данъкът при източника следва да бъде удържан и внесен от платеца на дохода в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването /чл. 34, ал. 4 и чл. 55, ал. 1 от ЗКПО (отм.)/. Данъкът се декларира в същия срок съгласно чл. 55, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 5 от същия закон.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 50 от ЗКПО (отм.), когато данъкът по чл. 34, ал. 4 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчния субект (получателя на дохода) и лицето, задължено да удържа и внася данъка/при източника (платеца на дохода).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//