5_23-29-15
Чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО
В писмото поставяте въпроси, относно ваучери за храна на стойност 40 лв. на всяко наето по трудов договор лице и по-конкретно: 1. Ако лицето е отсъствало само част от месеца, поради временна нетрудоспособност, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, следва ли да се изчисли и предостави на лицето стойността на ваучерите пропорционално на отработеното време или въобще да не му се предоставят ваучери за непълно отработения месец? 2.Има ли писмени указания за раздаването на ваучерите за храна, освен писмо изх.№ УК-3 от 21.03.2005 г. на МФ?
Съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО (в сила от 1.01.2007 г.) не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б“ в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, изброени в т.1 – т.5. Първото условие се отнася до договореното основно месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Посочената норма е обвързана с договореното основно трудово възнаграждение, а не с полученото възнаграждение. Това изрично е посочено след изменението на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО (в сила от 1.01.2008 г.). С разпоредбата на чл.66 от Кодекса на труда е регламентирано съдържанието на трудовия договор. Един от тези елементи, визиран в ал.1, т.7, е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор. Следователно ползването на отпуск по болест, поради временна нетрудоспособност, платен годишен отпуск, неплатен отпуск не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно трудово възнаграждение. Поради това ваучерите за храна до 40 лв., предоставяни на лицата, ползващи въпросния отпуск, не се облагат с данък върху социалните разходи, при спазване и на останалите изисквания на ЗКПО.
Съгласно Указание Изх. № УК-3 от 21.03.2005 г. на МФ (в т.2. изрично е посочено) не съществуват нормативни пречки работодателите индивидуално да определят размера на средствата, които да разпределят между ползвателите за съответния период, под формата на ваучери. Предоставянето на ваучери не е обвързано с наличието на лимит за работника.
По-горе е разгледано едно от кумулативните условия на чл.209, ал.1 от ЗКПО – в случая т.1, при които не се облагат с данък социалните разходи в размер до 40 лв. В този смисъл е изразено становище, по повод писмени запитвания относно прилагането на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО, от Изпълнителния директор на НАП съгласно компетентността му, установена с чл.10 от Закона за НАП.
‘