Изх. № 20-00-121
Дата: № 26.06.2015 год.
ДОПК, чл. 28;
ДОПК, чл. 29;
ДОПК, чл. 32.
Относно: Възможността за връчване на актове и съобщения на физически лица по чл. 32 от ДОПК
Във връзка с поставен въпрос относно възможността за връчване на актове и съобщения на физически лица по чл. 32 от ДОПК и с оглед на действащата нормативна уредба и издаваните методологични становища, свързани с тълкуването на разпоредбите, регламентиращи реда за връчване на актове и съобщения на физически лица, изразявам следното становище:
Връчването на съобщения по реда на ДОПК е от изключителна важност за законосъобразното протичане на всички административни производства, доколкото законосъобразността на действията по осъществяване на връчването на актове и съобщения не са независими такива, а са част от хода на провежданото административно производство. По тази причина наличието на порок при реализиране на връчването би могло да доведе до съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издадения административен акт.
Способите за връчване са уредени в чл. 29 от ДОПК. Извън общите разпоредби на връчването, нормата на чл. 32 от ДОПК представлява изключение от така регламентираните в общите разпоредби правила за връчване, доколкото урежда един особен ред за връчване, чиято цел е да могат да бъдат преодоляни препятствията, които лицето създава, за да затрудни протичането на образуваното спрямо него административно производство. Именно защото връчването по чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към досието регламентира един извънреден ред на връчване, същият следва да се прилагат само когато не е налице възможност за връчване по общия ред.
По отношение на физическите лица този способ би бил допустим единствено в случаите, когато за лицето са налице данни, че същото се укрива от органите по приходите или е налице обективна невъзможност за връчване по общия ред.
Поначало за физическите лица задължението за оказване на съдействие във връзка с конкретно производство възниква след уведомяването за производството, тъй като лицето вече е наясно, че е длъжно да оказва съдействие и да предоставя информация на органите по приходите с оглед установяване на задълженията му. Само по себе си връчването по чл. 32 от ДОПК не може да се приравни на уведомяване по чл. 28, ал. 5 от ДОПК. Това произтича и от залегналите в ДОПК принципи на обективност и право на защита, което следва да бъде гарантирано на лицето с цел упражняване на предоставените му в производството процесуални права.
Друг аргумент за това е и разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ДОПК, която предвижда, че в случай на започнало производство, за което лицето е редовно уведомено, същото е длъжно да съобщи писмено на органа по приходите в тридневен срок от предприемане на действие за промяна на адреса си за кореспонденция. В случай, че това не бъде направено, законодателят е предвидил, че всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени. Следователно, видно от законовата уредба е, че лицето, спрямо което е започнало производство, следва по такъв начин да си организира дейността, че да осигури безпроблемна комуникация с проверяващите го органи по приходите. В противен случай може да се пристъпи към връчване по чл. 32 от ДОПК.
В този смисъл са последователно изразяваните становища на изпълнителния директор относно връчване по реда на ДОПК – указание Изх. № 91-00-321/08.11.2007 г., писмо Изх. № 24-00-32/08.5.2007 г., Изх. № 24-31-135/30.04.2007 г. и писмо Изх. № 24-34-23/ 27.04.2010 г.
Особени затруднения, обаче, в тази връзка предизвикват случаите на отсъствие на физически лица от страната. В тази връзка поддържам становището, чекогато са налице достоверни данни, че конкретното физическо лице се намира временно извън територията на страната за определен период от време, издадените заповеди за възлагане на ревизията не могат да бъдат връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Допустимо е връчване на последващите съобщения и актове в ревизионното производство на местно физическо лице по реда на чл. 32 от ДОПК след редовното връчване на заповед за възлагане на ревизия на ревизираното физическо лице лично или чрез изрично упълномощено от него лице.
Все пак отсъствието на физическите лица не е допустимо да се превърне в непреодолима пречка за провеждане на производство спрямо тях. В този смисъл считам, че е допустимо органът по приходите да докаже, че са положени всички усилия за откриване на съответното физическо лице на всички известни и установими адреси и места, на които лицето може да бъде открито (постоянен адрес, настоящ адрес, място на полагане на труд, място на извършване на дейност и пр.), както и за връчване на съобщението чрез други лица (работодател, членове на домакинство, лица със същия постоянен адрес, пълномощници и пр.), включително и със съдействието на органите на МВР. Следва да се използват пълноценно и съществуващите възможности за връчване чрез администрацията на други държави, особено държавите членки. Ако в резултат на така предприетите действия може да се направи обосновано предположение, че физическото лице по същество отказва да съдейства на органите по приходите, то връчването по чл. 32 от ДОПК на заповед за възлагане на ревизия е допустимо. Другата възможна хипотеза на връчване по чл. 32 от ДОПК на заповедта за възлагане на ревизия на физическо лице е при наличие на достоверни данни за постоянно отсъствие от страната и невъзможно или без резултат прилагане на разпоредбите за административно сътрудничество поради обективна невъзможност за провеждане на производството.
Във всички случаи, при установяване на контакт с ревизираното лице, макар и на по-късен етап от производството, следва да бъде осигурена възможност на лицето за пълноценно участие в производството и представяне на доказателства, включително като му се осигури достъп и му се предоставят копия от всички връчени по чл. 32 от ДОПК документи.
В допълнение следва да се има предвид, че не е налице правна възможност за прекратяване на ревизионно производство в случаите, в които лицето не е открито за връчване на издадената заповед за възлагане на ревизията.
ЗАМ.
/Г. ДИМИТРОВА/
‘