ОТНОСНО: Възстановяване на ДДС, платено в друга държава членка.
В Дирекция ОДОП Пловдивпостъпи писмено запитване с вх. № ……………….. от 23.06.2016 г., относно възстановяване на ДДС платено в друга държава членка.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС в България извършва сухопътен и товарен транспорт на територията на държави членки на ЕС. Същото има сключен договор със шведска спедиторска фирма. По време на курсовете, шофьорът на дружеството плаща всички разходи /пътни такси и данъци, гориво, смазочни материали и други/ с карта, извадена от шведското дружество. За тези разходи идват фактури на името на българското дружество в офиса на шведската фирма. След като ги получи, последната ги изпраща заедно с издадените от нея кредитни известия към фактурите за извършен транспорт, за да приспадне тези суми от плащанията по фактурите за услугите. Горивото, което се зарежда в различните страни членки на ЕС се фактурира от датска фирма, от името и за сметка на съответните петролни компании в Германия, Франция, Испания и т.н. Стойността на това гориво се приспада от фактурите за транспорт, преди да бъдат разплатени от спедиторската фирма, с които българското дружество има договор. В самите бензиностанции горивото се зарежда с карта. Към запитването е приложено копие на фактура на чужд език.
Зададен е следният въпрос: Към коя страна следва да се пусне искането за възстановяване на ДДС, съгласно Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължените лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на европейския съюз – Дания или в отделните страни, в които е заредено горивото?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразявам следното становище:
С Наредба № H-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължените лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на европейския съюз се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз /чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредбата/.
Редът за подаване на искането и съдържанието на необходимата информация са регламентирани в чл. 14 и 15 от Наредбата. Правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с универсален електронен подпис до компетентния орган по възстановяването в държавата – членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 на посочената наредба.
В § 1, т. 2 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция на понятието “държава членка по възстановяване“, според която означава държавата членка, в която е начислен данък върху добавената стойност на данъчно задълженото лице, неустановено в тази държава членка, за стоки или услуги, доставени му от други данъчно задължени лица в тази държава членка, или по осъществен от него внос в тази държава членка.
Предвид гореизложеното, искането за възстановяване следва да подадете в държавата членка, в която е начислен данъка върху добавената стойност.
Следва да имате предвид, че в производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език, се представят с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от ДОПК).
‘