Изх. № 26-О-4
Дата: 17.03.2010 год.
ДОПК, чл. 129, ал. 4.
Относно: възстановяване на ДДС по банкова сметка при банка в държава членка на Европейския съюз
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-0-4/12.02.2010 г., в което поставяте въпроси относно възстановяването на данък върху добавената стойност по банкова сметка, открита в банка в Република Румъния, моля да имате предвид следното:
Според описаната от Вас фактическа обстановка, става ясно, че по реда на чл. 129, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс сте посочили валутна банкова сметка, открита при банка в Република Румъния, по която да ви бъде възстановена сумата на ДДС за възстановяване.
Плащането на данъчни задължения, респективно тяхното възстановяване, са парични отношения, възникнали в резултат от прилагане на данъчноправна норма и са уредени чрез властнически метод на правно регулиране, при който винаги активната страна е държавата, чрез органите на приходната администрация. В този смисъл, дължимата Ви сума не може да се квалифицира като парично вземане по облигационно правоотношение в гражданския оборот, а представлява данък за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС. Данъците, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс представляват публични вземания, които съгласно ал. 3 от същата разпоредба се установяват и събират в лева, респективно при тяхното възстановяване каквото и да е превалутиране от страна на приходната администрация е недопустимо. В този смисъл считаме, че данъкът, подлежащ на възстановяване, може да Ви бъде възстановен единствено в лева.
Що се отнася до искането Ви сумата на данъка да ви бъде възстановена по сметка в чуждестранна банка на територията на Европейския съюз, следва да имате предвид: Действието на данъчноправните норми на местното законодателство е установено не само по време и спрямо лицата, субекти на данъчното облагане, но и на териториален принцип. Общ принцип в правото е, че действието на българските закони, като акт на държавата -съвкупност от правни норми, се простира само на територията на Република България, освен ако няма изрично предвидено изключение. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и другите български закони имат териториален обхват само на територията на България. Кодексът създава права и задължения, осъществими на територията на България, както за задължените лица и органите по приходите, така и за третите задължени лица, между които са банките.
Следователно ДОПК, като регламентиращ процедура по възстановяване на надвнесен данък, се прилага за банките като лица, действащи на територията на България. Ето защо, органите по приходите могат да възстановят суми на основание ДОПК на местни лица само по открити банкови сметки в:
-търговски банки със съдебна регистрация в Република България, лицензирани от
Българска народна банка;
-клонове на чуждестранни банки, лицензирани от БНБ, извършващи банкова дейност на
територията на Република България, както и
-банки, и клонове на банки, лицензирани в друга държава-членка на Европейския съюз,
извършващи банкова дейност на територията на Република България, за което е уведомена
БНБ от съответния лицензиращ орган в държавата-членка.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘