вида на услугите, за които са приложими разпоредбите за съкратено обслужване на едно гише /MOSS/.

144/01.03.2016
Чл.156 от ЗДДС
В писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……. с вх. …………….г. сте изложили следната фактическа обстановка:
„ЕЮ“ ЕООД е българско търговско дружество, регистрирано по ЗДДС и с адрес на управление в България. През януари 2016г. дружествоторегистрира клон в Румъния.
На …….г. с решение № ……. на Търговския регистър при Окръжен съд Б. е регистриран ЕЮ ООД Р… КЛОН Б.
На …………г. е получено от Министерството на правосъдието на Румъния, Национален търговски регистър, Търговски регистър на Окръжен съд Б. удостоверение за регистрация на ЕЮ ООД Р КЛОН Б.
Предмет на дейност на клона ще бъде предоставяне на консултации и посредничество между банки и техни клиенти – извършване на услуги, с място на изпълнение на територията на други държави членки на ЕС.
Клон Б. ще има наети служители и за да бъдат декларирани и заплащани данъците и осигуровките на служителите има регистрационен номер в Румънската данъчна администрация. Клонът няма регистрация за целите на ДДС в Румъния.
Поставили сте следния въпрос: Дейността на клона попада ли в дейностите по чл.156 от ЗДДС и трябва ли да направи MOSS регистрация?
Настоящото становище по прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ има принципен характер и целта му е да Ви информира относно вида на услугите, за които са приложими разпоредбите за съкратено обслужване на едно гише /MOSS/.
Със ЗИД на ЗДДС /обн.ДВ бр. 105/2014г./ считано от 01.01.2015г. е въведена нова Глава осемнадесета в ЗДДС, скоято са регламентирани специални режимиза облагане на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Промените са във връзка с въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива2008/8/ЕО на Съвета за изменение на основната Директива2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и касаят промяна на мястото на изпълнение на доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица. Съгласно новата редакция на чл.21, ал.6 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на посочените услуги, по които получател е данъчно незадължено лице е там, където е установено това лице, или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. В тази връзка за доставчиците възникват нови задължения за облагане на посочените доставки според мястото им на изпълнение, както и задължения за регистрация за целите на ДДС в различни държави членки във връзка с това облагане.
Съгласно чл.152, ал.2 от ЗДДСспециалните режими за облагане на доставките са: режим извън Съюза, когато доставчикът не е установен на територията на Европейския съюз и режим в Съюза, когато доставчикът е установен на територията на ЕС.
На основание чл.156, ал.1 от ЗДДС, право да се регистрира за прилагане на режим в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл.96, 98 или чл.100, ал.1 или ал.3, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги извършвани по електронен път, с получатели-
данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;
2. е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;
3. не е регистрирано за прилагане на този режим в друга държава членка,когато е установено по постоянен обект на територията на страната;
4.не е в сила ограничение за регистрация по ал.12.
Първото условие, което поставя цитираната разпоредба е данъчно задълженото лице да извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път.
В §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е посочено, че„далекосъобщителни услуги“ са услугите, изброени в чл.6а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013г. за изпълнение на Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 по отношение мястото на доставки на услуги. Тези услуги според чл.6а от регламента обхващат по-специално следното:
– фиксирани и мобилни телефонни услуги за предаване и комуникация на глас, данни и видеоизображения, включително телефонни услуги с визуализиращ компонент /услуги за видеотелефония/;
– телефонни услуги, предоставяни през интернет, включително интернет телефония /VoIP/;
– гласова поща, изчакване на повикване, пренасочване на повикването, идентификация на лицето, осъществяващо повикването, тристранна връзка и други услуги по управление на повикванията;
– пейджинг услуги;
– аудиотекст услуги;
– факсимилни, телеграфни и телексни услуги;
– достъп до интернет, включващ световната мрежа;
– частни мрежови връзки, предоставящи далекосъобщителни връзки, предназначени за изключително ползване от страна на клиента.
„Услуги за радио- и телевизионно излъчване“ според §1, т.14а от Допълнителните разпоредби на ЗДДС са услугите, изброени в чл.6б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на изпълнение на доставки на услуги.В чл.6б от регламента е посочено, че услугите за радио- и телевизионно излъчване включват услуги, състоящи се от аудио- и аудиовизуална съдържание, като например радио или телевизионни предавания, които се предоставят на населението чрез съобщителни мрежи от доставчик на медийни услуги и под неговата редакционна отговорност за едновременно слушане или гледане въз основа на програмна схема. Тези услуги обхващат по специално:
– радио- или телевизионни предавания, които се предават или препредават чрез радио- или телевизионна мрежа;
– радио- или телевизионни предавания, разпространявани чрез интернет или подобна електронна мрежа /IP steaming/, ако се разпространяват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- или телевизионна мрежа.
Съгласно § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС,“услуги, извършени по електронен път“ са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
В Приложение II на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност са посочени:
1. доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
2. доставка и осъвременяване на софтуер;
3. доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
4. доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
5. доставка на дистанционно обучение.
В чл.7,параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойносте посочено, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
Пояснено е, че параграф 1 обхваща, по-специално, следните случаи:
– в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;
– услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;
– услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
– възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
– информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);
– услугите, изброени в приложение I.
В Приложение I към чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 са изброени:
1. Точка 1 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) поддържане на интернет пространство и интернет страница;
б) автоматизирано, диалогово и дистанционно поддържане на програми;
в) дистанционно администриране на системи;
г) диалогово съхраняване на данни, при което се съхраняват специфични данни, възстановявани по електронен път;
д) диалогова доставка на дисково пространство, при необходимост.
2. Точка 2 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) даване на достъп или снемане на софтуер (включително програми за доставки/счетоводни програми и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите;
б) софтуер за блокиране появяването на рекламни банери, познат още като банер блокатор;
в) драйвери за снемане на информация, такива като софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери);
г) диалогова автоматизирана инсталация на филтри върху интернет пространство;
д) диалогова автоматизирана инсталация на защитни системи.
3. Точка 3 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) даване на достъп или снемане на десктоп форми;
б) даване на достъп или снемане на фотографски или картинни образи или скрийнсейвъри;
в) дигитално съдържание на книги и други електронни публикации;
г) абонамент за диалогови вестници и списания;
д) интернет протоколи и статистика за интернет пространството;
е) диалогови новини, информация за трафика и за времето;
ж) диалогова информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от получателя специфични данни, такива като юридически или финансови данни (и по-специално такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време);
з) предоставяне на рекламно място, включително рекламни банери на интернет пространство/интернет страница;
и) използване на машини за търсене и интернет директории.
4. Точка 4 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) даване на достъп или снемане на музика на компютри и мобилни телефони;
б) даване на достъп или снемане на звънене, откъси, тонове на звънене или други звуци;
в) даване на достъп или снемане на филми;
г) снемане на игри на компютри и мобилни телефони;
д) даване на достъп до автоматизирани диалогови игри, които са зависими от интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг.
5. Точка 5 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО:
а) автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика;
б) работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор.
Следва да се има предвид, че специалният режим за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път няма задължителен характер относно лицата, за които условията за прилагането му са налице. Същият представлява само една правна възможност, предвидена с цел улесняване на лицата, извършващи тези услуги, относно деклариране и отчитане на същите и уреждане на взаимоотношенията на задължените лица с бюджетите на държавите членки, в които е мястото на изпълнение на тези доставки, чрез осъществяването им „на едно гише“.

Оценете статията

Вашият коментар