Изх. №94-Б-41
Дата:20.04.2012 год.
КСО, чл. 6, ал. 2, т. 3;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 9, ал. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5, т. 1;
ЗДСл., чл. 100, ал. 2;
ЗДСл., чл. 100, ал. 3;
ЗДСл., чл. 100, ал. 4;
ЗДСл., чл. 103, ал. 1, т. 5;
ЗДСл., чл. 124, ал. 1.
Относно:вноски за социално и здравно осигуряване за периода на отстраняване от длъжност на държавен служител на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ до възстановяването му
Във Ваше писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 94-Б-41/2012 г., сте посочили, че на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл поради образувано досъдебно производство въз основа на издадено постановление за привличане като обвиняем, органът по назначаването временно Ви е отстранил от длъжност. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура …. се прекратява изцяло воденото срещу Вас наказателно производство и сте възстановен на длъжността, заемана преди отстраняването. Посочвате, че за периода на отстраняването не сте подлежал на държавно обществено осигуряване на друго основание.
Въпросите, които поставяте касаят внасянето на задължителните осигурителни вноски за периода от отстраняване до възстановяване.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразяваме следното становище:
Временното отстраняването от длъжност на държавния служител е институт, уреден в чл. 100 от ЗДСл. При условията на чл. 100, ал. 2 от закона служителят във всички случаи следва да бъде отстранен от работа при образувано наказателно производство за престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице, като възможните варианти след приключване на наказателното производство са два – или възстановяване на заеманата длъжност с търсене на обезщетение за незаконно отстраняване в случаите на прекратяване на наказателното производство/приключване с оправдателна присъда, или прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, но ако отстраняването е незаконно той има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (чл. 100, ал. 3 и 4 от ЗДСл).
1. Социално осигуряване:
На основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за осигурителен стаж се зачита времето, през което държавни служители не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от служба. За този период се дължат осигурителни вноски върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано на друго основание. В случай, че за същия период лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителят е длъжен да внесе осигурителни вноски за периода на отстраняването само и единствено при условие, че отстраняването Ви е определено като незаконно от съответния компетентен орган. Осигурителните вноски са за сметка на осигурителя в размерите за фонд “Пенсии“, а в случай, че лицето е родено след 31 декември 1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 9, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 5 от КСО).Осигурителният доход на лицето за месеците от периода по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО не може да бъде по–голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година.
Съгласно чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/ осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят върху възнаграждението за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя като възнаграждението се разделя на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се дължат осигурителните вноски не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6,ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен месечен осигурителен доход /в т.ч. са държавните служители/ осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Следва да се има предвид, че за да бъдат определени и преведени осигурителните вноски от осигурителя, лицето следва да декларира дали за периода на незаконното недопускане или отстраняване от работа е било осигурено на друго основание и размера на месечния осигурителен доход, в случай, че е било осигурено (основание чл. 4а от НЕВДПОВ).
На основание чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, споровете относно налагането на дисциплинарна отговорност се уреждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от изложеното в запитването и приложенията към него, Вие сте отстранен на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, но не сте уточнили, оспорили ли сте актът, с който сте отстранен, респективно произнесъл ли се е органът по чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, който е компетентен да отмени актът. В запитването липсват данни и за присъдено обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл.
2. Здравно осигуряване:
В Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. Това означава, че за това времеоргана по назначаването / в случая Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за отстранения държавен служител.
В случай, че не подлежи на осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 – 3 от ЗЗО, лицето е длъжно да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и да извърши годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Здравноосигурителната вноска се определя върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2010 г. и 2011 г. този доход е в размер на 420 лв. или в случая, здравноосигурителната вноска е в размер на 16,80 лв. месечно, т. е. 8 на сто от 210 лв.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, алинеи 1, 2 и 3 от ЗЗО са длъжни да декларират това обстоятелство, като в декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство по реда на чл. 2, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.
ЗАМ.
/СТОЯН МАРКОВ/
‘