Изх. № 08-К-22
Дата: 23.01.2018 год.
ЗМДТ, чл. 21, ал. 1
ОТНОСНО: въпроси по прилагането на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. №12-00-145 от 16.11.2017 г., в което се поставят въпроси относно облагането с данък на недвижим имот – автосервиз, част от имуществото на бившата ДФ „…….. Авто“, намиращ се в кв. 15А, парцел ІХ по плана на гр. …………
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С договор за продажба чрез конкурс от 08.09.1993 г. е извършена продажба на автосервиза на група от 20 служители, представлявани от ….. С нотариален акт № 101, том V, дело 1519 от 22.10.1993 г. купувачите продават на ЕТ „Агенция ……….. – В. А.“ 1 295 000/1 850 000 ид. части от закупения недвижим имот. Според информацията в писмото при проверка в Търговския регистър е установено, че към настоящия момент такъв търговец не съществува.
Със заповед № К-08-00-0292 от 22.12.1993 г. на министъра на финансите имотът е отписан от актовите книги за държавни имоти. За имота не е подавана декларация по чл. 17 /отм./, нито по чл. 14 ЗМДТ.
Поставяте следните въпроси:
1. При условие, че купувачът на активите не може да бъде намерен може ли да се извърши облагане с данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) въз основа на официалните документи към настоящото запитване, като издадените актове бъдат връчени по реда на
чл. 32 ДОПК?
1. Как следва за бъде изчислен дела, респ. данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО на ЕТ „Агенция ….. – В. А.“ и на физическите лица, които съгласно нотариален акт № 101 от 22.10.1993 г. имат собственост в приватизирания имот?
2. От значение ли е фактът, че ЕТ „Агенция …… – В. А.“ не съществува, а е налице само физическото лице В. А.?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по поставените въпроси:
След като декларация по чл. 14 ЗМДТ не е подадена, единствената правна възможност за определяне на задължения за ДНИ и ТБО е издаване на акт по
чл. 107, ал. 3 ДОПК или ревизионен акт. Тази възможност изрично е предвидена в
чл. 107, ал. 3 ДОПК, която визира и хипотезата, при която не е подадена декларация.
Доколкото от изложеното е видно, че за имота не е подавана декларация от 1993 г., относно установяването на задълженията е важно да се има предвид разпоредбата на чл. 109, ал. 1, във връзка с чл. 108 ДОПК, а именно, че когато срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл, не може да бъде образувано производство за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава четиринадесета от кодекса са окончателно установени. Ал. 2 на чл. 108 ДОПК има предвид случаите, в които данъчното задължение е установено с акт по чл. 106, ал. 1 или чл. 107, ал. 3 ДОПК, или с декларация по чл. 105 ДОПК, но не е установено с ревизионен акт и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за издаването му е изтекъл. Казано с други думи, ако срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл не може да се образува производство за издаване на акт за установяване на задължения, тъй като с актовете по раздел І, глава четиринадесета е предвидена възможност за предварително установяване на задължения. Нещо, което при изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК и липса на правна възможност за издаване на ревизионен акт, игнорира предварителния характер на тези актове и съответно окончателното установяване на задълженията с ревизионен акт.
Преди да бъдат предприети действия за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК или ревизионен акт е необходимо да бъде извършена проверка в имотния регистър на Службата по вписвания относно настоящия собственик на имота.
В производството могат и следва да бъдат използвани като доказателства нотариален акт № 101 от 22.10.1993 г. и актът за държавна собственост. Нотариалният акт е официален документ, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и по изискваните от закона ред и форма, и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти, до доказване на противното. Актът за държавна собственост също е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
В хода на производството органът по приходите може да изисква и събира и други доказателства, имащи отношение към данъчното облагане на имота.
От приложения нотариален акт е видно, че купувач по договора за продажба е В.А. в качеството му на едноличен търговец. За вписването на лицето като търговец е представено решение на П…. окръжен съд. Не са представени данни относно момента на заличаване на търговеца, за което следва да се направи справка в търговския регистър. Задължения ще бъдат формирани на В. А. за дейността му като ЕТ или като физическо лице за 1295/1850 идеални части от целия имот, а за останалите 555/1850 ид. части – на всички 20 лица, продавачи по нотариалния акт, по равни части. Доколкото едноличният търговец е правноорганизационна форма за участие на физическото лице в търговския оборот, то заличаването му не влияе върху качеството на лицето като субект на данъчни задължения. Задълженията, възникнали от дейността на физическите лица като търговци, остават в патримониума на съответното физическо лице.
При условие, че за периода, за който се извършва облагането, собственикът на недвижимия имот е действал като търговец, т.е. предприятие по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, основата за облагане следва да бъде по-високата между данъчната оценка на имота по Приложение № 2 и отчетната му стойност. В случай че В. А. не представи никакви документи, от които да е видно, че имотът е бил заведен счетоводно с определена стойност, водещият производството орган може да назначи експертиза на вещо лице – лицензиран оценител на недвижими имоти.
Относно връчването на съобщения по реда на ДОПК, важно е да се има предвид, че това действие е от изключителна важност за законосъобразното протичане на всички административни производства, тъй като законосъобразността на действията по осъществяване на връчването на актове и съобщения не са независими такива, а са част от хода на провежданото административно производство. По тази причина наличието на порок при реализиране на връчването би могло да доведе до съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издадения административен акт.
Способите за връчване са уредени в чл. 29 ДОПК. Нормата на чл. 32 ДОПК представлява изключение от общите правила за връчване, доколкото урежда един особен ред за връчване, чиято цел е да могат да бъдат преодолени препятствията, които лицето създава, за да затрудни протичането на образуваното спрямо него административно производство. Именно защото връчването по чл. 32 ДОПК чрез прилагане към досието регламентира един извънреден ред на връчване, същият следва да се прилагат само когато не е налице възможност за връчване по общия ред. Доколкото се касае за физическо лице, то връчване по реда на чл. 32 ДОПК е допустимо само ако са налице доказателства, че лицето се укрива от контролните органи или препятства по друг начин възможността да му бъдат връчени актове и искания по производството.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/