Изх.№ 91-00-335
НПК, чл. 21;
Дата: 10.08.2009 год.
ЗАНН, чл. 84.
Относно: Връчване на Актове за установяване на административни нарушения на данъчното и осигурително законодателство и Наказателни постановления на чужденци, невладеещи български език
Във връзка свъзникнали проблеми в административно – наказателното производство по връчване на Актове заустановяване на административни нарушения на данъчното и осигурително и законодателство и Наказателни постановления на чужденци, невладеещи български език, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Относима е правната уредба, съгласно която е посочено следното:
В чл. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се определят общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
В чл. 84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Съгласно чл. 21 от НПК,намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно ал. 2 на
чл. 21 от НПК, „Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.”.
Налице е съдебна практика (Решение от 27.11.2008 г. по КАНД № 5733/2008 г. на Административен съд-София град, Решение № 491 от 08.01.2008 г. но Административен съд-Благоевград, Решение № 641 от 22.07.2005 г. на Петрички районен съд, Решение от 22.04.2005 г. по НАХД № 46/2005 г. на Кюстендилски районен съд) по отмяна на наказателни постановления поради неназначаване на преводач на лице, невладеещо български език, по отношение на което е издаден и връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Видно от мотивите на Съда, които ЦУ на НАП споделя, предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно – наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление.
Следва да се има предвид, че Съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството в друго качество в производството – напр. актосъставител, връчител, свидетел, административно-наказващ орган.
Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН органът по приходите следва да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следва да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от Наказващия орган, следва да се връчи и Наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва.
Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода – устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същитена съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН – назначен от органа по приходите, а за НП -назначен от наказващия орган.
Обстоятелството дали лицето владее български език следва да се установи от органа по приходите при личния контакт с нарушителя, или ако същия отсъства в момента на констатиране на нарушението – чрез информация от персонала на проверявания търговец. При връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако лицето заяви, че владее български и органът по приходите се убеди в това, следва да запише тази констатация в констативния протокол, съответно в АУАН, ако не е издаден констативен протокол. В случаите, при които се касае за административно нарушение със значителна тежест, за което се предвиждат съществени санкции, с оглед гарантиране законосъобразността на процедурата, дори и когато нарушителят заявява, че разбира в извършването на какво нарушение е обвинен, за по-голяма правна сигурност може да се назначи преводач.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘