ОТНОСНО: Възстановяване на надвнесен корпоративен данък
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № ……..24.09.2019 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
„О………… ТПК“ е обявен в ликвидация, считано от месец юли 2019 г.
През 2019 г. предприятието не е извършвало дейност и отчита загуба. Внесена е авансова вноска за корпоративен данък за първото тримесечие на 2019 г. Така е формиран надвнесен корпоративен данък.
Във връзка с изложеното в запитването е поставен следният въпрос:
По какъв начин и как може да бъде възстановен надвнесеният корпоративен данък?
Предвид изложеното в запитването, изразявам следното становище:
Редът за прекратяване на кооперациите е уреден със Закона за кооперациите (ЗК) в Раздел V. Преустройство, прекратяване, ликвидация. Кооперацията се прекратява съгласно разписаното в чл. 40 от закона. Прекратената кооперация се обявява в ликвидация.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗК решението за прекратяване на кооперацията и за обявяването ? в ликвидация се вписва в търговския регистър. Прекратяването и обявяването в ликвидация на кооперацията имат действие от момента на вписване на решението. Определените за ликвидатори лица довършват текущата дейност на кооперацията, превръщат имуществото ? в пари, събират вземанията и изпълняват задълженията ?. В изпълнение на чл. 47 от закона след окончателното разпределяне на имуществото ликвидаторите дават отчет пред общото събрание, което приема решение за заличаване на кооперацията. Ликвидаторите са длъжни в 7-дневен срок от приемането на решението за заличаване да поискат вписването му в търговския регистър.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е разписан редът, по който предприятията уреждат своите отношения с бюджета при прекратяване с ликвидация.
Съгласно чл. 158, ал. 1 от корпоративния закон при прекратяване с ликвидация за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на глава 21 „Данъчно регулиране при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност и при разпределение на ликвидационен дял“.
В запитването е посочено, че кооперативният съюз не е имал дейност и ще отчете загуба за 2019 г., поради което може да се възползва от разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от ЗКПО и да не подаде декларация. В конкретния случай, обаче, това не е изгодно за предприятието, защото същото счита, че ще има надвнесен корпоративен данък за 2019 г. Посочените в запитването шест месеца, през които ще се извършва процедурата по ликвидация, ще изтекат на 17.01.2020 г. В срок до 31.03.2020 г. данъчно задълженото лице ще следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. В тази декларация следва да се попълни ред 16 (в образец 1010, който е валиден към датата на настоящия отговор) „Внесен корпоративен данък през годината, в случаи при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност“. Този ред се попълва след установяване на точния размер на внесения данък чрез преглед на данъчно-осигурителната сметка или чрез поискване на информация от НАП. Тъй като предприятието ще се заличава, при установяване на отрицателна величина, т.е. сума на надвнесен корпоративен данък, следва да бъде сложена отметка на съответния ред, че лицето желае възстановяване по реда на раздел І от глава шестнадесета на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Необходимо е да бъде посочена банкова сметка на данъчно задълженото лице, по която да бъде възстановен данъкът.
Алтернативна възможност за предприемане на действия по възстановяване на надвнесен корпоративен данък предоставя разпоредбата на чл. 129 от ДОПК. Съгласно посочената норма, възстановяването може да се извършва по писмено искане на лицето. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
Освен посоченото до тук за годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, предприятието следва да се съобрази с нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗКПО. Според тази норма за последния данъчен период, определен от 01.01.2020 г. до датата на заличаване на данъчно задълженото лице, се подава данъчна декларация по образец на годишната. Когато датата на заличаване е преди 31.03.2020 г. предприятието следва да се съобрази с нормата на чл. 162, ал. 5 от закона. Съгласно съдържанието ?, когато датата на заличаването при ликвидацията е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година, т.е. преди 31.03.2020 г. и годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО не е подадена, тя се подава в срока, определен за подаване на данъчната декларация за последния данъчен период. Този срок е 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице (чл. 161, ал. 1 и чл. 162, ал. 1 от ЗКПО). Например: към датата на заличаване 10.02.2020 г. годишната данъчна декларация не е подадена, следва в 30-дневен срок да се подадат годишната данъчна декларация за 2019 г. (с цел възстановяване на данък) и декларацията за последния данъчен период. Ако предприятието не е имало дейност за последния данъчен период по смисъла на § 1, т. 30 от ЗСч, може да приложи чл. 158, ал. 2 от ЗКПО.
Видно от цитираните разпоредби е необходимо време на данъчната администрация да извърши нужните процедурни действия в законово определените срокове. В този смисъл в конкретната ситуация от съществено значение е най-ранното подаване на годишната декларация с искане за възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК, преди да бъде прието решение за заличаване на предприятието.