КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
Регламент № 883/2004, чл. 11;
Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, чл. 6, ал. 1.
Относно: Задължително осигуряване на руски гражданин, който пребивава продължително в Република България и работи без трудово правоотношение с възложител от ЕС
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. ………………….г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), изразявам следното становище:
Съгласно изложената в запитването Ви фактическа обстановка, гражданин на Руската федерация с разрешение за продължително пребиваване на територията на България е сключил граждански договор за посредническа дейност с фирма от ЕС за популяризиране на продажбата на продукция на територия, различна от България. Лицето е регистрирано по ЗДДС, няма регистрация като самоосигуряващо се лице и ще декларира възнагражденията си по гражданския договор по изискванията на ЗДДФЛ като доход от безтрудови правоотношения.
Поставен е следният въпрос: Следва ли да се внасят осигурителни вноски за получените в България доходи от гражданския договор с възложител от ЕС.
При така изложената фактическа обстановка, приложение намират, както Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, така и регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС.
На 27 февруари 2009 г. в Москва беше подписан Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора). Същият е обнародван в ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 и е в сила от 20 март 2010 г.
НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Този договор регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
Следователно, ако извършвате трудова дейност единствено на територията на България, Вие сте подчинен на българското законодателство и подлежите на задължително социално осигуряване в България за рисковете, включени в материалния обхват на Договора (фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване).
От друга страна, от 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Това означава, че от 01.01.2011 г. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
В конкретния случай, въпреки че посоченото в запитването лице не пресича граници на държави–членки, считаме че е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че дружеството – възложител е установено на територията на държава–членка, различна от държавата, в която ще се полага труда.
С оглед на това, лицето попада в приложното поле на регламента и за него следва да се определи кое е приложимото законодателство за социална сигурност.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.)
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Следователно, ако извършвате трудова дейност единствено на територията на България, Вие сте подчинен на българското законодателство и в конкретния случай задължителните осигурителни вноски за Вас следва да бъдат внасяни в България по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
По отношение на здравноосигурителните вноски, на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване, лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
Важно е да се подчертае, че работодател/възложител, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за съответното лице, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
В конкретната хипотеза, възложителят по гражданския договор следва да превежда осигурителните вноски за Вас в България в съответствие с българското законодателство.
Освен това, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КСО, възложителят е длъжен да представя периодично в НАП данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Данните се подават по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009, работодателя/възложителя, чието място на дейност не е в компетентната държава-членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава–членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване.
Осигурителят/възложителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя/възложителя от отговорност в случай, че лицето с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Работодателите/възложителите, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).