Задължително здравно осигуряване на лице, освободено от българско и придобило испанско гражданство

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ /На Ваш изх. № 1772/12 от 09.07.2012 г./
Относно: Задължително здравно осигуряване на лице, освободено от  българско гражданство и придобило испанско гражданство.
Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/ Ваше писмо с вх. № ………………………….. г. по описа на ЦУ на НАП, изпратено ни от отдел „Приемна” на Министерски съвет, по въпросите, които са от компетентността на НАП, отговаряме следното:
В Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е определен в чл. 33 от закона. Лицата, които не са български граждани, също попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, нопри наличие на определени условия.
От изложеното в писмото Ви става ясно, че Вие възнамерявате да придобиете испанско гражданство. След датата, посочена в Указа на президента на РБългария за освобождаване от българско гражданство, по отношение на задължителното здравно осигуряване в НЗОК, спрямо Вас следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗО, касаещи лицата, които не са български граждани.
Във Вашия случай, след придобиване на испанско гражданство, като гражданин на държава-членка на Европейския съюз, за периодите на пребиваване в България, с оглед разпоредбите на ЗЗО, следва да имате предвид:
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС), считано от 1 януари 2007 г., в ал. 1 на чл. 33 на ЗЗО е направено допълнение – създадена е нова т. 6, съгласно която задължително осигурени в НЗОК са и лицата, извън посочените в т. 1 – 5 на същата разпоредба, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
„Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), които заменят действащите до тогава  регламенти.
Предназначението на регламентите е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, като същите се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
Според разпоредбите на Регламент № 883/2004, при условие, че е налице трансгранична ситуация – пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват, се определя приложимото законодателство за съответното лице.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени единствено на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
По отношение на България Националната агенция за приходите е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство според Дял II от Регламент            № 883/2004.
Като гражданин на държава-членка на ЕС, за периодите през които пребивавате в Република България, в случай, че за Вас се определи като приложимо българското законодателство, на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО ще попаднете в обхвата на задължително осигурените лица и ще дължите здравноосигурителни вноски в Република България по реда на същия закон.
В случай, че отново придобиете българско гражданство, след датата на придобиването му, спрямо Вас следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗО, касаещи всички български граждани.

Оценете статията

Вашият коментар