3_2559/04.11.2015 г.
ЗДДС, чл. 96, ал. 1 и 2;
ЗДДС, чл.102, ал.1 и 3;
ППЗДДС,чл. 73, ал. 1 ;
ДОПК,чл. 110, ал. 2 ;
Относно: задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и произтичащата от това дължимост на данъка
Според изложеното в запитването, във връзка с разследването по досъдебно производство №…….2015 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. X, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, е налице следната фактическа обстановка:
Фирма – ЕООД през периода 2010 – 2012 г. е развивала търговска дейност, като през месец април 2010 г. е достигнала прага за регистрация по ЗДДС. Не е подавано заявление за регистрация по ЗДДС и съответно дружеството не е било регистрирано. Няма и служебна такава, направена от орган по приходите. Не са издавани данъчни фактури през периода, а само опростени такива, като към момента е установено, че няма приспадане на неследващ се данъчен кредит или неправомерно получени суми от бюджета. За периода 2010 – 2012 г. дружеството не е подавало и годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, като размерът на дължимия корпоративен данък е установен, за което е предвидена наказателна отговорност.
С оглед горното се поставя въпроса в случая, дружеството има ли задължение към бюджета по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ бр.61 от 11 август 2015г.) и на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 06.01.2015 г.) изразяваме следното становище:
На регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от закона задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 (дванадесет) последователни месеца преди текущия. Това не означава, че непременно трябва да е изтекъл период от дванадесет месеца, за да възникне задължението за регистрация, а единствено, че този период не може да бъде по-дълъг от 12 месеца.Важное да се отбележи също, че не всеки реализиран от лицето оборот представлява облагаем оборот.
Облагаемият оборот е дефиниран в чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. В него се включват данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, а не реалния приход от извършването им. По – конкретно, в облагаемия оборот се включват:
-облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка;
– авансовите плащания (цялостни или частични), с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки (чл. 96, ал. 4 от ЗДДС);
-доставките на финансови и застрахователни услуги, които са освободени доставки.
В размера на достигнатия облагаем оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, както и доставките на дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в неговата дейност. Не се включват в облагаемия оборот и доставките, по които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и ал.3 от закона.
Следва да се отбележи, че определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ППЗДДС всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона.
На основание чл.102, ал.1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. За дата на регистрация се смята датата на връчването на акта за регистрация (чл.103 от закона).
За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация приложение намира разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС, като съгласно действащата за периода 2010-2012г. редакция на посочената норма се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:
1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
2. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
В този случай, съгласно разпоредбата на чл.102, ал.4 от закона, задълженията за ДДС се определят с ревизионен акт по реда наДОПК. Ревизионният акт се издава след извършване на ревизия по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и е изцяло и единствено в компетентността на органите по приходите от НАП. В хода на ревизионното производство органите по приходите изследват и преценяват вида на независимата икономическата дейност, извършвана от лицето, размера и характера на осъществените от него доставки, имащи значение за определяне на облагаемия оборот, както и на редица други факти и обстоятелства, които са от значение за дефиниране на конкретните задължения за регистрация по ЗДДС на дружеството респективно за дължимостта на данъка върху добавената стойност.
‘