КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2 и 4 и ал. 4, чл. 6, ал. 7 и 8, чл. 9, ал. 2, т. 5 и чл. 10, ал. 1;
ЗБДОО за 2014 г. – чл. 8, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3, ал. 3
ОТНОСНО: Задължение за внасяне на осигурителни вноски насамоосигуряващо се лице – едноличен търговец през периода на отпуска за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през който дейността му ще се извършва чрез наето от него лице
По повод Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …. с вх. ……./27.02.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие упражнявате дейност като земеделски производител чрез фирмата си ЕТ „……….”, под чийто БУЛСТАТ/ЕИК сте вписана в регистъра на земеделските производители. Предстои Ви да излезете в отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през който не желаете да прекъсвате дейността си. Интересувате се, има ли възможност да продължите дейността на фирмата, но без да назначавате прокурист (управител), а като наемете работник, който реално ще осъществява Вашата дейност.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
„Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 7 от КСО). За 2014 г. минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители е 240 лв., а максималният месечен осигурителен доход (за всички осигурени лица) е 2400 лв.
Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (т.е. като лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и като лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества), се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за тези лица (чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за същите осигурени рискове. Размерът на минималния осигурителен доход, върху който посочените лица дължат авансовите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО е диференциран (от 420 лв. до 550 лв.) и се определя съобразно декларирания облагаемия доход от дейността им като самоосигуряващи се (чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2014 г.).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО). Когато регистрираният земеделски производител извършва едновременно със земеделската дейност и друга дейност като самоосигуряващо се лице (например като едноличен търговец), на годишно изравняване по чл. 6, ал. 8 от КСО подлежат всички доходи от дейностите като самоосигуряващо се лице, с изключение на доходите от непреработена растителна или животинска продукция.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на КСО непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава“.
Не се начисляват и не се внасят осигурителни вноски върху сумите, получени под формата на субсидии от държавата към лицата, във връзка с подпомагането им при извършване на селскостопанска дейност, тъй като същите не се третират като доходи от трудова дейност.
Според чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) едноличният търговец (ЕТ) е физическо лице, вписано в Търговския регистър. Поради това, ако едноличният търговец отговаря на изискванията на § 1, т. 5 от ДР от КСО, т.е. произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистриран по съответния ред, той може да се възползва от привилегирования режим за социално осигуряване на земеделските производители и тютюнопроизводители.
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада. Същевременно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ указва, че декларация за прекъсване на дейността не се подава от тези лица за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
В осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща едноличните търговци да прехвърлят управлението на търговското си предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в Търговския регистър на договор за прокура с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество.
По презумпция тези лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка, както беше отбелязано, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (арг. на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО).
Упражняването на трудова дейност от едноличния търговец включва всяко действие, свързано с осъществяваната дейност и имащо отношение към функционирането на неговото предприятие, в т.ч. сключване на договори, подписване на документи, подаване на декларации и др. Например, реализирането на облагаем доход, надлежно деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от едноличния търговец, е индикация, че той е осъществявал дейност, в резултат на която е получен доходът. Също така, наличието на назначен работник от едноличния търговец е достатъчно основание за да се приеме, че предприятието на търговеца е продължило да развива стопанска дейност и по време на отпуска за бременност и раждане или отглеждане на малко дете.
За периодите, през които едноличният търговец е сключил договор за прокура с друго лице, което да управлява фирмата вместо него срещу възнаграждение (чл. 21 от ТЗ), не се дължат авансови месечни осигурителни вноски и не се извършва годишно изравняване на осигурителния доход от същия. Това е така, защото осигуреното лице не упражнява лично трудова дейност. И обратно, липсата на прокурист обосновава извода, че през посочените периоди самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО.
Упражняването на трудова дейност през съответните периоди се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в хода на административното производство.