3_831/19.04.2017 г.
ЗМДТ, чл. 19, чл. 20;
ЗМДТ, Приложение № 2, чл. 13-18
ОТНОСНО: задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за земя, находяща се в строителните граници на населено място съгласно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Според изложеното в запитването лицето е сънаследник на имот, находящ се в село Е, общ. Н. Имотът представлява земя и се намира в регулационните граници на селото. На улицата, на която се намира имотът, няма живущи. Същият не е електрифициран, нито водоснабден, като достъпът до него е невъзможен нито с моторна, нито с животинска тяга.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Налице ли е право на преоценка на имота?
2.Могат ли задълженията да бъдат платени чрез превод?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ бр. 97/2016 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
В ЗМДТ изрично е визирано, че не се облагат с данък:
?поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;
?поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
?земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи;
?недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Понятието „поземлени имоти”, използвано в ЗМДТ, съгласно § 1, т. 21 от ДР на същия закон препраща към § 5, т.2 от ДР на ЗУТ, където е дадена негова легална дефиниция. “Поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Строителните граници на населеното място очертават територията му и се определят с устройствен план /§ 5, т. 6 от ДР на ЗУТ/. Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Техните характеристики и нормативна уредба са визирани в чл.108 и следващите на ЗУТ. Подробните устройствени планове се одобряват с решение на общинския съвет при спазване на чл.129 от ЗУТ, а решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове влизат в сила по реда на чл.132 от с.з.
От друга страна ЗМДТ не съдържа определение на „земеделски земи”, поради което използва това понятие със съдържанието, дефинирано от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Според чл. 2 от ЗСПЗЗ „земеделски земи” са тези, които са предназначени за земеделско производство и спрямо които са налице няколко кумулативни законови изисквания, едно от които е да не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон.
В чл. 24, ал. 1 на ЗМДТ изчерпателно са изброени случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти. Следователно, не е възможно освобождаването от заплащане на данък върху недвижимите имоти, когато не е налице някоя от горецитираните хипотези. В подкрепа на това е и категоричният запис в чл.13 от ЗМДТ, че данък върху недвижимите имоти се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Градоустройственият статут на всеки имот -земя в строителните граници на населено място, земеделска или горска земя или урегулиран имот извън строителните граници, се проверява и удостоверява /при имоти в строителните граници на населените места/ задължително от службите „ТСУ” на общинските администрации при заверяване на служебната страница от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ.
В чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е установено правилото относно релевантния момент, към който се определя данъчната оценка на облагаемите имоти – това е първи януари на годината, за която се дължи. С оглед основния принцип за определяне на данъчното задължение в съответствие със стойността на облагаемото имущество, чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ предвижда, че при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
Следва да се има предвид, че според чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно Приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Данъчната оценка на поземлените имоти в строителни граници съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 на закона се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:
ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП,
където:
ДО е данъчната оценка в левове;
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;
Км – коефициент за местоположение съгласно таблИзх. № 3;
Ки – коефициент за инфраструктура;
Ку – коефициент за устройствена зона;
Кз – коефициент за застроеност;
ПЗ – площта на земята, включително застроената площ в кв.м;
ДП – данъчната стойност на подобренията.
Във връзка с изясняване на фактическата обстановка по постъпилото запитване, от Община Н бяха изискани документи във връзка с декларирането на имота и данъчната му оценка. От изпратената информация е видно, че по отношение на устройствения статут на поземления имот в служебно попълнената страница от техническата служба на общината е отразено, че земята е урегулиран поземлен имот /УПИ/, намира се в строителните граници на селото в зона I. Данъчната оценка на притежавания имот е формирана по следния начин:
ДО = БС/1/ х Км/3,2/ х Ки/0, 75/ х Ку/ 1/ х Кз/ 1/ х ПЗ/хх/ + ДП/0/ = ххх лв.
В конкретния случай коефицентът за инфраструктура е опреден, като е отчетено, че в имота няма водопровод, канализация, електрификация и улична мрежа, което е довело до намаляване на коефицента от 1 на 0.75.
С оглед гореизложеното единствено при промяна на факторите, формиращи корекционните коефиценти или при застрояване на земята, което ще доведе до определяне на данъчна базисна стойност в размер на 0,80 лева за един кв.м, би могла да се коригира данъчната й оценка, което би се отразило и на дължимото задължение.
Актуалната към настоящия момент банкова сметка на Община Н за плащане на местни данъци и такси е публикувана на сайта на общината.
Във връзка с искането да се извърши проверка дали и другите имоти в село Е със същият статут се облагат уведомяваме, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В тази връзка следва да се има предвид, че органите по приходите на НАП, включително изпълнителният директор, нямат никакви контролни правомощия спрямо действията на общинските администрации в този процес. В компетентност на изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, с които се цели да се унифицира практиката на администриращите органи при прилагането на определени, създаващи неяснота или противоречивост разпоредби.