№26-А-237
Дата:20.09.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 75;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12(1);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 15(1);
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21;
Договора между Република България и Руската Федерация за
социална сигурност, чл. 6, т. 1.
Относно: задължителни осигурителни вноски и данък за лица, наети от търговско дружество, установено на територията на България, които полагат труда си на територията на Германия и Русия
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ……………. ,
Във връзка с Ваше писмо с вх. № 26-А-237/15.12.2010 г. относно задължителните осигурителни вноски и данък за лица, наети от управляваното от Вас търговско дружество, които полагат труда си на територията на Германия и Русия и предвид изключително общо формулираната фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:
I. Задължителни осигурителни вноски
1. Лица, които полагат труда си на територията на Германия
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО)№1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72).
Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.
Целта и предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 са аналогични с тези на Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а дасинхронизират системите за социална сигурност на държавите–членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите–членки в трансгранична ситуация.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Материалния обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
1.1. Лица, български граждани които полагат труда си на територията на Германия
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Освен това в Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка. Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице. Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка.
Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка и е приложима спрямо заети лица, които са подчинени на това законодателството по силата на това, че са осъществявали трудова дейност в предприятието, което ги командирова. Въпреки това чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 се прилага и спрямолица, които са наети с цел да бъдат командировани в друга държава–членка, при условие че непосредствено преди командироването са били подчинени на законодателството на изпращащата държава–членка (основание чл. 14(1) от Регламент № 987/2009) за период приблизително не по–малък от един месец.
Друго условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено за’