Изх. № 03-00-81
Дата: 22.11.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 6;
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2а;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО: задължителни здравноосигурителни вноски за пенсионер, упражняващ трудова дейност и като едноличен търговец
Във връзка с писмото Ви, препратено ни по компетентност от Администрацията на Министерския съвет, постъпило и заведено вна НАП с вх. ……………., по въпросите, които са от наша компетентност, отговаряме следното:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата,упражняващи трудова дейносткато еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за държавно обществено осигуряване /ДОО/ по свое желание. Този кръг лица не подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато извършват някоя от дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1- 4 от КСО, а могат да се осигуряват само по свой избор.
Задължителното здравно осигуряване в Република България:
?осигурявано и гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
?се осъществява чрез събиране и разходване на паричните средства – осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ.
?е насочено към всички граждани, независимо от тяхната възраст, работоспособност и трудова заетост.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
На основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗО задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т. е. авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от същия закон за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски се дължат върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, като вноските са за сметка на републиканския бюджет.
ЗЗО не предвижда възможност упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, които са пенсионери, да внасят здравноосигурителни вноски по желание.
За лицата, получаващи доходи на различни основания,посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО /по аргумент на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО/.
Сборът от пенсията и осигурителния доход от дейността като едноличен търговец, не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
На основание изложеното, пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност.
Необходимо е да се отбележи, че функциите на НАП са регламентирани със Закона за НАП. Съгласно същия закон, агенцията не разполага със законодателна инициатива, а може единствено да изразява становища по законопроекти, свързани с данъчното и осигурително законодателство в рамките на функциите и правомощията си.
/Б. АТАНАСОВ/
‘