Изх. № 24-35-42
Дата:05.01.2018 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
КСО, чл. 6, ал. 10;
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 5;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 2, ал. 3.
ОТНОСНО: задължително обществено осигуряване на лице-регистриран земеделски стопанин през периода на отпуск поради бременност и раждане, и отглеждане на малко дете като осигурено лице в качеството му на собственик на търговско дружество
Вна Националната агенция за приходите (НАП) с
вх. №24-35-42 от 2017 г. е постъпило Ваше запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП ……….., за изразяване на становище.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице (собственик на еднолично търговско дружество) от 09.12.2011 г., като това обстоятелство е декларирано с подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. В същата е посочено, че ще се осигурявате за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, и за общо заболяване и майчинство. Подавани са декларации образец № 1 „Данни за осигурено лице“ с попълнен код за вид осигурен 12.
От 04.08.2014 г. до момента сте ползвала последователно отпуск поради временна неработоспособност, отпуск поради бременност и раждане за първо, второ и трето дете, както и отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. През този период получавате парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.
От 10.06.2015 г. сте регистрирана като земеделски стопанин и сте подала заявление в Държавен фонд „Земеделие“ за подпомагане от програмата за развитие на селските райони по мярка „Стартова помощ за млади земеделски стопани“. Подадена е в НАП декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице като в същата не е заявен вид на осигуряване, тъй като се осигурявате в едноличното си дружество и през този период сте в отпуск поради бременност и раждане и получавате обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО).
В тази връзка поставяте въпроса относно възможността да бъдете осигурена и с код 13 като земеделски стопанин.
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.), изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на дружества и регистрирани земеделски стопани, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. С алинея 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в НООСЛБГРЧМЛ, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и окончателно по реда на
чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО). Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството се подава декларация по утвърден от изпълнителния директор на НАП образец до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО.
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на ДОО, съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение. Самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете, но им се зачитат за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски. В тази връзка, както беше отбелязано, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ съгласно която самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по техен избор. Когато лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (т.е. като лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и като лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества), се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за тези лица.
В конкретния случай Вие сте упражнила своя избор на осигуряване като собственик на ЕООД не само чрез подадената декларация за регистрация на самоосигуряващо лице (обр. ОКД-5), но и с внесените осигурителни вноски и подадените декларации обрИзх. № 1 по реда на Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. с код за вид осигурен 12, в които е вписан ЕИК на търговеца, чрез който се провежда задължителното осигуряване.
Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ няма правно основание за едновременно осигуряване за ДОО, в качеството Ви на собственик на ЕООД и регистриран земеделски стопанин, както и подаване на две декларации образец №1 за един и същи период с код за вид осигурен 12 и 13.
За поставеният от Вас и други земеделски стопани проблем, свързан със задължителните осигурителни вноски на ползвателите на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, е информирано Министерство на земеделието, храните и горите. Проведена беше работна среща между експерти на министерството, Държавен фонд „Земеделие“, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. На срещата се обсъдиха и поясниха обстоятелствата, при които декларация образец №1 не е задължително да бъде подадена с попълнен код за вид осигурено лице – 13.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/