КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 6, ал. 7 и 8;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, 2 и ал. 5;
НЕВДОВ – чл. 3, ал. 3, т. 3
ОТНОСНО:Задължително обществено осигуряване на лице за времето, през което е упражнявало трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, но не е имало регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……….. от 28.05.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в запитването, Вие сте регистриран по Закона за регистър БУЛСТАТ като упражняващ свободна професия – вещо лице от месец март 2011 г., но сте извършвали тази дейност и преди вписването Ви в регистър БУЛСТАТ. Върху доходите, получени от упражняването на професията вещо лице през 2010 г. и през месец януари 2011 г., сте внесли дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, като за тези доходи сте подали също декларация образец № 1 и 6. За периодите, през които сте упражнявали дейност като вещо лице, без регистрация по БУЛСТАТ, поради това че не сте подали „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), служителите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) са отказали да заверят осигурителната Ви книжка.
Във връзка с гореизложеното, поставяте следните въпроси:
1.Каква е процедурата за подаване на „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” (ОКд-5) за горепосочените периоди, през които сте притежавали качеството на самоосигуряващо се лице, но не сте имали регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ?
2.Какви документи следва да представите в ТД на НАП, за да бъде заверена осигурителната Ви книжка?
3.В случай че въпросните периоди не се признаят за осигурителен стаж, възможно ли е внесените осигурителни вноски за това време да Ви бъдат възстановени?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. – ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г.) „вещо лице“ е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт. С идентично съдържание е и определението за „вещо лице” съгласно § 1, т. 1 от отменената Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм. – ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г./.
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Вещото лице извършва експертизи (чл. 395 от ЗСВ). Назначава се от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл. 396, ал. 1 от ЗСВ).
За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл. 398, ал. 2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). В чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на “вещо лице” въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за “лица, упражняващи свободна професия”, въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ). Те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността (чл. 12, ал. 2 от същия закон).
Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лица, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
От изложеното следва, че експертите към съда и прокуратурата, които упражняват тази дейност след предварително вписване в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица, към съответния съдебен район, имат статут на лица, упражняващи свободна професия по регистрация по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. За периодите, през които упражняват трудова дейност в това качество, те са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица по регламентирания в КСО и ЗЗО ред. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно, вписването в регистър БУЛСТАТ на вещо лице, което е включено в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, е неотносимо обстоятелство по отношение задължението на лицето да се осигурява съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Във конкретния случай, при положение, че в подадената от Вас „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” за начало на трудовата Ви дейност като вещо лице сте посочили датата на регистрацията Ви по БУЛСТАТ, докато действителната дата, от която сте започнали да упражнявате тази дейност, е друга дата, предхождаща вписването Ви в регистър БУЛСТАТ, трябва да бъде извършена проверка от орган по приходите в НАП, която да установи конкретните периоди, през които сте упражнявали трудова дейност, както и вида на осигуряването Ви за съответните периоди. В тази връзка е необходимо да подадете писмено заявление в компетентната ТД на НАП, съдържащо Вашите идентифициращи данни, в което следва да изложите максимално изчерпателно всички относими факти и обстоятелства, свързани с възникналия казус. Заявлението следва да бъде придружено с подкрепящите го документи – извадка от списъка по 398 от ЗСВ, сметки за изплатени възнаграждения във връзка с извършените експертизи, копие на осигурителна книжка и др. документи, удостоверяващи периодитена трудовата Ви дейност като вещо лице. Проверката може да бъде инициирана и въз основа на отправено писмено запитване от контролен орган при ТП на НОИ по повод заверката на осигурителната Ви книжка или други възложени дейности на осигурителния институт. При установяване на фактическа обстановка за упражняваната трудова дейност, която не съответства на декларираните от Вас обстоятелства по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, органът по приходите извършва корекция на данните съобразно резултатите от проверката по предвидения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ред.