Задължително осигуряване и данъчно облагане при изплащане на обезщетение по реда на чл. 331, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда

КСО: чл. 6, ал. 2 и 3; чл. 10;
НЕВДПОВ: чл. 3, ал. 1; чл. 1, ал. 8, т. 7;
ЗДДФЛ: чл. 12, ал. 1;
КТ: чл. 399;
ОТНОСНО: Задължително осигуряване и данъчно облагане при изплащане наобезщетение по реда на чл. 331, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П с вх. № ……… от 15.08.2017 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложеното в запитването, по инициатива на работодателя „А“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение с наето лице в дружеството. Поради това, че лицето е изразило съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл. 331 от Кодекса на труда (КТ), е договорено обезщетение в размер на шесткратната му брутна работна заплата. С подписване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 10.08.2017 г. на осигуреното лице е изплатено обезщетение в размер на 6624,96 лв. по посочена от него банкова сметка.
Пояснявате още, че на лицето е дължимо обезщетение съгласно чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. в размер на 32 дни. През месец март 2016 г. има отработени 19 дни, а от 29.03.2016 г. е в отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
Поставяте следните въпроси:
1.По така договореното обезщетение по чл. 331, ал. 2 и дължимото по чл. 224, ал. 1 от КТ следва ли да се начислят от работодателя и удържат от лицето осигурителни вноски?
2.Подлежи ли на облагане с данък по ЗДДФЛ уговорената дължима сума в размер на 6624,96 лв.? В случай, че не е удържан данък по ЗДДФЛ, кой следва да го декларира и внесе?
3.Как трябва да бъде изчислено обезщетението по чл. 224 от КТ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на данъчното и осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Относно задължителното обществено осигуряване при изплащане на обезщетение по чл. 331 и чл. 224 от Кодекса на труда:
На основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Според ал. 2 от посочената разпоредба, ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта „за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176” с РКС № 12 от 2010 г. – ДВ, бр. 91 от 2010 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължавадо прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (основание от чл. 6, ал. 3 от КСО).
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата е указано, че осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
В чл. 1, ал. 8 (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) от НЕВДПОВ, са определени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 от същата алинея изчерпателно са изброени обезщетенията, изплащани по КТ, върху които не се дължат осигурителни вноски и сред тях са посочени обезщетенията по чл. 331 и 224 от КТ.
От изложеното следва, че при изплащане на договореното обезщетение на освободеното от работа лице по реда на чл. 331 от КТ и обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ не следва даначислявате и внасяте осигурителни вноски.
Относно данъчното третиране на обезщетение, получено по реда на чл. 331 от Кодекса на труда:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Обезщетенията по чл. 331 от Кодекса на труда не са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ или по силата на друг закон, поради което тези обезщетения са облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ. В качеството им на доходи от трудови правоотношения, обезщетенията по чл. 331 от Кодекса на труда се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, начислен за съответния месец, и подлежат на авансово облагане по реда, предвиден в същия закон.
Във връзка с поставения от Вас въпрос е необходимо уточнението, че ако към 31 декември лицето, получило обезщетението няма работодател по основно трудово правоотношение, който да определи годишния размер на данъка за всички придобитипрез данъчната година доходи от трудови правоотношения и да удържи пълния размер на данъка за данъчната година до 31 януари на следващата година, то следва да подаде годишна данъчна декларация. Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес. Срокът за подаването й е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на доходите.
Относно изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ:
Следва да имате предвид, че въпросът, свързан с изчисляване на обезщетение по реда на чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, са извън компетентността на НАП, тъй като тази материя се регулира от трудовото, а не от осигурителното законодателство. За отговор на същия може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на която е предоставен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399 от Кодекса на труда).

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »