Изх. № 04-13-47
Дата: 29.04.2009 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т.1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4.
ОТНОСНО: задължително осигуряване на управител на ЕООД, който упражнява дейност и като регистриран земеделски производител
По повод запитването Ви, препратено по компетентност от Министерство на труда и социалната политика и заведено в ЦУ на НАП с вх. № 04-13-47 от 13.04.2009 г. изразяваме следното становище:
В запитването не е изложена конкретната фактическа обстановка, а именно, дали управителят е собственик на ЕООД и на какво основание провежда осигуряването си, поради което ще изразим принципно становище при различните хипотези.
Управителят на ЕООД, който не е собственик на това дружество, може да се осигурява по един от следните два начина:
?по трудово правоотношение – в случай, че с него е сключен трудов договор, осигуряването се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
?когато е сключен договор за управление и контрол на търговското дружество, осигуряването е на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 отКСО.
И в дватаслучая лицата са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върхувъзнаграждение, не по-малко отминималния месечен осигурителен доход и не повече от максималния размер за основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група професия.
Когато управителят едновременно упражнява и трудова дейност като регистриран земеделски производител, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСОи се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 2 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за регистрираните земеделски производители се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен съсЗакона за бюджета на ДОО за съответната година.
В разгледаната хипотеза управителят следва да се осигурява на двете основания –по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от КСО.
Управителите на ЕООД, които са собственици натези дружества, могат да се осигуряват вдружествата по дваначина:
-по договор за управление и контрол – осигуряването е завсичкифондове на държавното обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върхувъзнаграждение, не по-малко отминималния месечен осигурителен доход и не повече от максималния размер за основнитеикономически дейности и квалификационни групи професии. Тенеизвършват годишно изравняване наосигурителния доход.
-като самоосигуряващи се лица – осигуряването е по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване ичл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно гореспоменатите разпоредби на задължително осигуряване подлежат едноличните търговци, собственициили съдружници на търговски дружества,които упражняват трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност се установяват с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството. Осигурителните вноски са върху месечен доход между минималния и максималния размерна осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година. Ако получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството,определят окончателен размер на годишен осигурителен доходпо реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Когато собственикът на ЕООД подава данъчна декларациясамо по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и не е получавал месечни възнаграждения, които да формират реален осигурителен доход, той не подавадекларация по ЗДДФЛ.В този случай,собственикът на ЕООД ще се осигурява върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
В случай, че управителят упражняватрудова дейност и като регистриран земеделски производител, се прилага нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, съгласно коятосамосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания /собственик на ЕООД и регистриран земеделски производител/, внасят авансовите си осигурителни вноски за едно от основанията по избор на лицето и окончателно – с годишното изравняване на осигурителния доход. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец в компетентната териториална дирекция на НАП.
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘