Изх. № 94-Л-31
Дата:01.06.2011 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
Регламент № 883/2004, чл. 2(1);
Регламент № 883/2004, чл. 11 – 16;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 14(5)(а);
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 19(2);
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21(1);
Относно: задължително здравно осигуряване на лице – българска гражданка, полагала труд на студентска бригада във Финландия, за периода от месец май 2007 г. до месец септември 2007 г.
Във връзка с писмото Ви, вх. № 94-Л-31 от 01 март 2011 г. по описа на ЦУ на НАП, отговаряме следното:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и др.
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО). „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС).
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени и правила при определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави–членки. Новият регламент по прилагане дефинира лицата, които в различните хипотези на паралелна трудова активност могат да се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност в две или повече държави–членки.
Когато става въпрос за лица обичайно осъществяващи дейност за различни предприятия като заети лица в две или повече държави–членки, Регламент № 987/2009 определя, че това са тези които докато извършват дейност в една държава–членка, същевременно упражняват отделна дейност в една или повече държави–членки, независимо от продължителността или естеството на тази отделна дейност (основание чл. 14(5)(а) от регламента по прилагане).
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда полаган на територията на съответните държави.
Преценката относно обичайното осъществяване на дейност като заето лице в две или повече държави–членки се извършва въз основа на легалната дефиниция, въведена с чл. 1(а) от Регламент № 883/2004. „Дейност като заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение. Това означава, че при дефиниране статута на едно лице като „заето лице“ се изхожда от осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се полага труда или е налице положение, което се приема за еквивалентно.
В конкретния случай, видно от изложеното в запитването Вие сте лице, работило по трудово правоотношение, което е ползвало неплатен отпуск по Кодекса на труда и за същия период сте полагала труд по трудово правоотношение за друг работодател на територията на Финландия.
Както вече беше отбелязано при дефиниране статута на едно лице като „заето лице“ се изхожда от осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се полага труда или е налице положение, което се приема за еквивалентно. За периода през който сте полагала труд във Финландия, Вие сте запазила трудовото си правоотношение с българския работодател. За лицата в неплатен отпуск се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО. С оглед на гореизложеното считаме, че в конкретния случай спрямо Вас е било налице положение, което се приема като еквивалентно на „дейност като заето лице”.
При условие, че за труда, полаган на територията на Финландия осигурителното законодателство на тази държава Ви квалифицира като заето лице, то е налице обичайно осъществяване на дейност като заето лице в две държави–членки за различни предприятия, чието седалище или място на дейност се намира на територията на различни държави–членки.
Спрямо заетите лица, които работят в различни държави–членки за няколко предприятия, чието седалище или място на дейност се намира на територията на различни държави–членки се прилага законодателството на държавата–членка по пребиваване (основание чл. 13(1)(а) от Регламент № 883/2004).
В случай, че за въпросния период сте пребивавала по смисъла на регламента на територията на България, считаме, че за Вас е приложимо българското законодателство.
В новия основен регламент пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава (чл. 1(й) от Регламент № 883/2004). Според чл. 11 от Регламент № 987/2009 пребиваването се свързва с центъра на интересите на съответното лице, като при необходимост за целта се разглеждат критериите, определени в същата разпоредба:
?продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
?положението на лицето, включително:
-естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специалномястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
-семейното положение и роднинските връзки на лицето;
-упражняването на неплатена дейност;
-жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
-държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
При анализа на критериите се взимат предвид единствено тези, които са относими към конкретния случай. Относимите критерии се разглеждат в тяхната съвкупност, като при необходимост е възможно да се отчитат и други обстоятелства. Ако пребиваването не може да се определи категорично въз основа на въпросните критерии, решаващо е намерението на лицето, което произтича от преценка на тези критерии и най–вече от причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави–членки са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата–членка в която пребивават (основание чл. 16(1) от Регламент № 987/2009). Това се отнася и за заетите лица, които работят на територията различни държави–членки за няколко предприятия, чието седалище или място на дейност се намира на територията на различни държави–членки. Важно е да се отбележи, че в тези случаи задължението за уведомяване е на съответните лица, а не на техните работодатели.
Заетите лица, които работят на територията на различни държави–членки и пребивават по смисъла на регламента в България са задължени да уведомят Националната агенция за приходите (НАП). Уведомлението (образец Окд-237) се подава в компетентната спрямо лицето териториална дирекция на агенцията.
Институцията на държавата–членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани не изрази различно становище.
Приложимото законодателството се удостоверява с формуляр А1. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава–членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави–членки с които би могло да възникне правна колизия.
Документът се издава след подадено искане, а не по инициатива на компетентната институция (основание чл. 19(2) от Регламент № 987/2009).
Удостоверяването по отношение на лицата за които се прилага българското законодателство се извършва от НАП.
За целта заинтересованото лице може да подаде искане по образец до компетентната териториална дирекция на агенцията, която при наличие на условията издава удостоверението по процедурата, определена в Регламент № 987/2009 и Глава дванадесета „Административно обслужване” от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс. Образецът на искането, който подават лицата заети на територията различни държави–членки е Окд-237.
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата–членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски за лицето и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави–членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
Работодателят е длъжен да спазва националното законодателство, което е приложимо за наетите от него лица, без значение дали предприятието е регистрирано в компетентната държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава–членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
Предвид спецификата на случая, в допълнение към изложеното до тук, Ви уведомяваме следното:
Тъй като от 01.05.2010 г. Регламент (ЕИО)№1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72) са отменени, считаме, че уведомяването, определяне на приложимото законодателство и удостоверяването следва да се извърши по реда на новите регламенти. В случай, че България е държавата–членка в коятопребивавате по смисъла на Регламент № 883/2004 Вие следва да уведомите компетентната ТД на НАП, която да предприеме действия по определяне и удостоверяване на приложимото спрямо Вас законодателство.
Въпреки това считаме, че не е необходимо временно определяне на приложимото законодателство по реда на чл. 16 от новия регламент по прилагане (Регламент № 987/2009). Аргументите за това са, че случаят е свързан с удостоверяване на приложимо законодателство за период назад, а освен това към настоящия момент Вие вече не сте в ситуацияна обичайно осъществяване на дейност като заето лице на територията на различни държави–членки.
В Регламент № 987/2009 не е определен срок за издаване на Удостоверение А1. Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице. Предвид това не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.
В Дял II от Регламент 883/2004 и по специално в чл. 16 (1) от него, е предвидена възможност при определени условия и по взаимно съгласие институциите по приложимо право на държавите–членки да се споразумяват за изключения от предвиденото в чл. 11 – 15 от регламента, ако това е в интерес на осигуреното лице: „Две или повече държави-членки, компетентните органи на тези държави или определените от тези власти органи могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11 – 15 в интерес на някои категории лица или на някои лица.”.
Предназначението на изключенията по чл. 16 (1) от Регламент 883/2004 е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от приложимозаконодателство за лицата в трансгранична ситуация. Единственото задължително условие за прилагането на чл. 16 (1) от Регламент № 883/2004 е споразумението да е в интерес на осигуреното лице. Споразумение за изключение може да са постигне, ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.
Ако считате, че е във Ваш интерес да останете подчинена на финландското законодателство за въпросния период следва да се обърнете към финландската компетентна институция, която да инициира процедурата по чл. 16 (1) от основния регламент.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/