.№24-30-32
Дата:11.07.2011 год.
Закон за съдебната власт /ЗСВ/, чл. 230, ал. 1;
Наказателния кодекс, чл. 93, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО: задължително здравно осигуряване на лице, временно отстраненоот длъжност на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
По повод на запитването Ви, постъпило вна НАП и заведено с вх. № 24-30-32/19.05.2011 г., изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу лице за престъпления, извършени от него в качеството му на орган на властта по смисъла начл. 93, т. 2 от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. За времето на отстраняване от работа лицето не получава трудово възнаграждение.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, здравноосигурителната вноска на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от същия закон, се определя и се внася върху доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съдиите, прокурорите и следователите са осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което задължителното им здравно осигуряване се провежда на основание цитираната разпоредба от ЗЗО. Здравноосигурителната им вноска е изцяло за сметка на осигуряващия – основание чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО, във връзка с чл. 224, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Здравноосигурителни вноски не се дължат от осигуряващите за времето:
– през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа;
– през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи;
– през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
-през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи;
-през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
Както е видно от цитираните разпоредби, периодите на временно отстраняване от длъжност, до приключване на наказателното производство не са обхванати, поради което в случай, че за лицето не са внесени здравноосигурителни вноски на друго основание, за този период то подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1от ЗЗО – върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От 01.01.2010 г. лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, алинеи 1, 2 и 3 от ЗЗО са длъжни да декларират това обстоятелство, като в декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона. Декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
В случай, че при прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност бъде възстановен, здравноосигурителните вноски внесени на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО се явяват недължимо платени. Те могат да бъдат прихванати или възстановени по реда чл. 128 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘