Изх. №26-И-38
Дата:09.04.2012 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
Конвенция по социалното осигуряване между Народна
Република България и Федерална народна република Югославия
Относно: Задължително здравно осигуряване на сръбска гражданка, която ще пребивава продължително в Република България
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 26-И-38/20.02.2012 г. по описа нана(НАП), изразявамеследното принципно становище:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Г-жа …………………. е сръбска гражданка, която от 5 години работи и се осигурява в Република Чехия. Кандидатства за работна виза в Република България. След издаване на работната виза ще кандидатства в дирекция Миграция – МВР за разрешение за пребиваване в България със срок до една година.
Въпросът, който се поставя е относно задължителното здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и здравноосигурителния статус на лицето за периода след получаване на разрешително за пребиваване в България.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 от ЗЗО. Разпоредбата начл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО поставя като условие за задължително здравно осигуряване на чуждите граждани наличието на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденците пребивават в България:
– краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
– продължително – с разрешен срок до една година;
– дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
– постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, съответно ал. 4 в редакцията до 31.12.2009 г.
В конкретният случай, ако на г-жа …………………. бъде разрешено краткосрочно или продължително пребиваване в страната, текстът на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО няма да намери приложение спрямо нея.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО лицата, извън посочените в т. 1 – 5 на същата разпоредба, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност са задължително осигурени в НЗОК.
В Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието “Правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От датата на пълноправното членство на България в Европейския съюз се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
В случаите, когато лицето не попада в приложното поле на Регламента, спрямо него може да се разгледа възможността за приложимост на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Предвид изложеното и с оглед на фактическа обстановка, считаме, че за г-жа …………….. ще е приложим Регламент (ЕО) 883/2004 и съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 на ЗЗО.
От 1.09.1958 г. е в сила Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия (Ратифицирана с Указ № 115 на Президиума на Народното събрание от 8.03.1958 г. – Обн., Изв., бр. 69 от 29.08.1958 г)
При изпълнението на Конвенцията- чл. 2, по отношение на България се прилагат следните законодателства:
– законодателството по пенсионното осигуряване;
– законодателството по социалното осигуряване;
– законодателството относно добавките за деца.
По отношение на Федеративна народна република Югославия:
– законодателството по социалното осигуряване;
– законодателството за добавките за деца;
– законодателството за материално обезпечаване на работниците при временна трудова незаетост.
В материалния обхват на Конвенцията от българска страна са включени разпоредбите за социално осигуряване. Съгласно чл. 2, ал. 2, изр. 1 Конвенцията се отнася също така и за прилагане на законодателствата, с които се изменят или се допълват законодателствата, посочени в точка 1 на същата разпоредба. Предвид това в термина „социално осигуряване” понастоящем се включва действащото българско законодателство за здравно осигуряване, тъй като при сключване на Конвенцията в България е имало здравна система, но не е имало осигуряване за здравни грижи. Предвид това терминът социално осигуряване след изменението на модела на здравеопазване в България вече включва и това по линия на задължителното здравно осигуряване, като законоустановени схеми за здравни грижи. „Орган по социално осигуряване” по смисъла на чл. 1, т. 3 от Конвенцията по отношение на обезщетенията в натура, от страна на България се явяват: Националната здравноосигурителна каса – за здравните грижи в обхвата на задължителното здравно осигуряване и Министерство на здравеопазването – за медицинската помощ в обхвата на чл. 82 от Закона за здравето.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен чл. 249 от ДЕО), регламентът има общо приложение, задължителен е в своята цялост и е пряко приложим във всички държави–членки, поради което в конкретния случай, с оглед на фактическата обстановка ще са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, Регламент (ЕО) № 987/2009 и Регламент (ЕС) № 1231/2010.
/КР. СТЕФАНОВ/