Изх.№ 35-00-31
Дата:25.04.2016 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“;
ДР на ЗЗО, § 1, т. 18;
ДОПК, чл. 18, ал. 1;
Регламент № 883/2004, чл. 1(й);
Регламент № 883/2004, чл. 11(1);
Регламент № 883/2004, чл. 13;
Регламент № 883/2004, , чл. 16 (1);
Регламент № 987/2009, чл. 11;
Регламент № 987/2009, чл. 16(1).
.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване за периода на неплатен отпуск на лице, упражняващо дейност по трудово правоотношение в Република България, което е здравно осигурено в друга държава-членка на ЕС.
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) писмо с вх. № 35-00-31 от 04.04.2016 г., Ви уведомяваме:
В писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:
Г-жа …………….. с ЕГН: ……………. е служител по трудово правоотношение със ……………… и от 01.10.2015 г. е в едногодишен неплатен отпуск по собствено желание.
На 03.02.2016 г. в ……….. е получена декларация от г-жа …………. с приложено копие от медицинска карта, с която същата декларира, че е здравноосигурена в друга европейска държава, считано от 01.02.2016 г. До 31.01.2016 г. служителката е внасяла и съответно ………. е превеждала дължимите суми за здравноосигурителни вноски.
Във връзка с изложеното поставени са следните въпроси:
1.Може ли служителката да се възползва от разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО и да бъде освободена от заплащане на здравноосигурителни вноски чрез СЗОК на основание чл. 40, ал. 1(б) от ЗЗО?
2.На основание на горепосоченото, в случай, че лицето не е освободено от задължението да внася здравноосигурителни вноски чрез ………. и не ги внася доброволно, следва ли ………. в качеството си на работодател на лицето да внася такива?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба в сферата на здравното осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда, или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ДОПК лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.
В хипотезата, когато лице е в неплатен отпуск по свое желание, същото дължи здравноосигурителна вноска за своя сметка. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗЗО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. На основание изложеното, в случаите на неплатен отпуск, лицето има качеството на самоосигуряващо се по смисъла на ЗЗО. В качеството си на такова лице трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски, поради което цитираната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ДОПК не е приложима по отношение на здравноосигурителните вноски при неплатен отпуск по желание на работника или служителя. Ако той не внесе сумите за здравно осигуряване, работодателят няма задължение да ги внесе от свои средства.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка.
След присъединяването си към ЕС, Република България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. От 01.05.2010г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета) за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС). Предназначението на координационните регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така, както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) 883/2004(чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Съгласночл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си. Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка (чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004).
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент № 883/2004.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
В случай, че г-жа ………… извършва дейност на територията на другата държава-членка, следва да се има предвид, че тъй като е в неплатен отпуск в България, тя е запазила трудовото си правоотношение с българския работодател. Както е упоменато по-горе в писмото, за лицата в неплатен отпуск се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО. С оглед на това считаме, че за нея е налице положение, което се приема като еквивалентно на „дейност като заето лице” в България. В конкретната хипотеза, при условие, че г-жа ………….. осъществява дейност като заето лице в България и едновременно с това е извършва дейност на територията на другата държава-членка, в зависимост от това как се квалифицира дейността й в другата държава-членка, се определя приложимото законодателство по реда на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави–членки са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата–членка, в която пребивават (основание чл. 16(1) от Регламент № 987/2009). В тези случаи задължението за уведомяване е на съответните лица, а не на техните работодатели.Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Институцията на държавата–членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата–членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски за лицето и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, които работят в две или повече държави–членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
В случаите, когато лице, което упражнява дейност в две или повече държави-членки не уведоми за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване, разпоредбите на чл. 16 от Регламент 987/2009 се прилагат по нейна инициатива веднага, след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция – чл. 16, параграф 6 от Регламент 987/2009.
В заключение следва да се има предвид, че в Дял II от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 и по специално в чл. 16 (1) от него, е предвидена възможност при определени условия и по взаимно съгласие институциите по приложимо право на държавите–членки, с общо споразумение да предвидят изключения от нормитеначл. 11 – чл. 15 от същия регламент, ако товае в интереснаосигуренотолице.
Предназначението на изключенията по чл. 16 (1) от Регламент 883/2004 е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от приложимозаконодателство за лицата в трансгранична ситуация. Единственото задължително условие за прилагането на чл. 16 (1) от Регламент № 883/2004 е споразумението да е в интерес на осигуреното лице. Споразумение за изключение може да са постигне, ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.
Ако лицето счита, че е в негов интерес да остане подчинено на английското законодателство за въпросния период, следва да се обърне към английската компетентна институция, която да инициира процедурата по чл. 16 (1) от основния регламент.
В конкретния случай, следва да се предприемат действия по установяване на приложимото законодателство, предвид изложените в писмото факти, че за периода на неплатен отпуск по трудово правоотношение в България, лицето е декларирало, че е здравно осигурено в друга държава-членка. В случай, че се установи упражняване на трудова дейност от лицето в две или повече държави-членки, следва да се определи законодателството в областта на социалната сигурност на коя държава-членка ще се прилага спрямо него, т. е. да се определи приложимото законодателство по реда на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
ЗАМЕСТНИК
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/