Съгласно фактическата обстановка в горепосоченото запитване, представляваното от Вас сдружение получава финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ – държавни помощи по схема за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните за 2016 година.
Сдружението получава субсидии на основание чл. 27, пар. 1, б. “а” и “б” и пар. 3 от Регламент № 702/2014 на Комисията от 25.06.2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) ) 1857/2006 на Комисията и чл. 12, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 1, б. “а” от Закона за подпомагане на земеделските производители. Юридическото лице с нестопанска цел получава освен финансиране от държавната помощ, така и финансиране от членски внос и други финансирания.
Перото „други финансирания“ са от целеви вноски от членовете на сдружението за осъществяване на дейност – доплащане по схема за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните за 2016 година, регламентирано от ДФЗ. Същите вноски се използват за покриване на разходи по подобряване продуктивността и генетичните качества на животните, и не се реализира печалба от дейността за съответната година.
Във връзка с гореизложеното сте поставили следните въпроси:
Дали тези вноски, различни от членски внос от членовете на Сдружението, представляват приходи от стопанска дейност, съгласно ЗКПО?
Следва ли Сдружението да се регистрира по ЗДДС, ако набере 50 хил. лева получени целеви вноски от членовете на Сдружението?
По ЗКПО:
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 от закона се определя принципно, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество те са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От посоченото до тук е видно, че юридическо лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, поради което, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар /географски и предметен/, тъй като това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Стопанска дейност се осъществява не само чрез сключване на сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но и чрез извършването на търговска дейност, непосочена в ал. 1. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Данъчното облагане е едно от тези правни условия. След като търговските дружества подлежат на облагане с корпоративен данък за печалбата им за целия обем на извършваната от тях стопанска дейност, а не само за търговската дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от ТЗ, в същия обем за целите на ЗКПО следва да бъде обложена и стопанската дейност, извършвана от юридическите лица, които не са търговци /в случая ЮЛНЦ/. В противен случай субектите, извършващи стопанска дейност биха се оказали поставени при различни правни условия, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
В запитването е посочено, че сдружението ще се финансира от държавна помощ, членски внос и други финансирания – „целеви вноски“ от членовете. Паричните средства от перото „други финансирания“ се използват за покриване на разходи за подобряване на продуктивността и генетичните качества на животните. В писмото не е разяснено как е формиран размерът на целевите вноски, всички участници в сдружението едни и същи ли суми внасят, еднократно или всеки месец се внасят, какви услуги получават срещу тези целеви вноски, как тези целеви вноски се обвързват с разходите, как се осчетоводяват вноските предвид разпоредбите на Счетоводен стандарт 9 – ,,Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел /СС 9/, целевите вноски имат ли характер на дарение, други факти и обстоятелства, които биха имали отношение към поставения в запитването въпрос.
Предвид гореизложеното, поради съществуващите неясноти и независимо от записаното в писмото, че по „горепосочената схема не се реализира печалба от дейността за съответната година“, НАП не може да изрази конкретно становище относно това дали целевите вноски, различни от членски внос от членовете на сдружението представляват приходи от стопанска дейност за ЮЛНЦ. Както по-горе беше посочено, в ЗКПО няма определение за стопанска дейност, а критерий за облагане с корпоративен данък е извършването на сделки по чл. 1 от ТЗ и получаването на приходи от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. В този смисъл, дали целевите вноски в сдружението са приходи от стопанска дейност, следва да се прецени като се вземе предвид посоченото до тук относно изпълнението на сделки по чл. 1 от ТЗ, възприетите за данъчни цели критерии и приетия начин за осчетоводяване, съобразно изискванията в т. 3 „Текущо счетоводно отчитане“ на СС 9.
В случай на определяне на дейността на сдружението като такава, от която се реализират печалби от сделки по чл. 1 от ТЗ, е налице необходимост от прилагане на разпоредбите на ЗКПО в неговата цялост, тъй като по смисъла на чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 юридическото лице с нестопанска цел при извършване на сделки по чл. 1 от ТЗ е данъчно задължено лице и реализираната печалба подлежи на облагане с корпоративен данък.
Във връзка с правилното определяне на данъчния финансов резултат и данъка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО „неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО, счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл. 30, ал. 2 от ЗКПО/.
Освен това, следва да се имат предвид и останалите разпоредби на закона относно данъците върху разходите и данък при източника, доколкото юридическото лице с нестопанска цел ще бъде платец на доходи по смисъла на чл. 12 от ЗКПО.
По ЗДДС
Данъчно задължено лице, по смисъла на ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от сдруженията, когато се извършва по занятие, системно и е източник на постоянен, регулярен доход. Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията й поотделно.
В този смисъл, юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност, т.е. извършват дейности системно и с цел реализиране на доход.
Съгласно чл.6 от Устава на Сдружението, което сте приложили към горепосоченото запитване, то осъществява дейност в обществена полза, като ще разходва имуществото си за: създаване и поддържане на национални развъдни книги и регистри за среднородопската и каракачанската и цигайската породи овце и каракачански коне, разработване и прилагане на селекционни програми за горепосочените породи; изготвяне и организиране на индивидуални и групови случни планове съобразно със селекционната програма; подпомагане производството на високо качествени разплодни животни, внос и износ на разплодни животни, сперма и ембриони; разработване на национални, регионални и индивидуални инвестиционни проекти; организиране на обучение за повишаване квалификацията на своите членове; информиране членовете за анализи, оценки и прогнози, организиране на национални, регионални изложби и научни сесии, симпозиуми и други мероприятия, координиране дейността си с други национални и международни неправителствени организации.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
По смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели, както и доставката на стоки и предоставянето на услуги от тези организации в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации. Доставките по чл. 44, ал. 1 от ЗДДС са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията (чл. 44, ал. 2 от ЗДДС).
На основание гореизложеното, доколкото извършваните от членовете на Сдружението целеви вноски са във връзка с доплащане по схема за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните за 2016 година, както и за покриване на разходи, свързани с дейността на Сдружението и постигане на целите, които си е поставило, считам, че същите са приходи по доставки по чл.44, ал.1, т.2 от материалния закон. Като освободени такива, същите не формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от закона, във връзка с изискването на ал.1 на същата правна норма.
В заключение, следва да имате предвид, че съвкупната преценка на доказателствата е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК, който орган осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
20-19-35