ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2; чл. 33, ал. 2; ЗДДФЛ – чл. 42, чл. 49;
Според изложеното в запитването, “…” ООД е с предмет на дейност предоставяне на социални услуги на възрастни хора и хора с увреждания, без настаняване. В изпълнение на сключени договори с физически лица – немски граждани за предоставяне на предлаганите услуги дружеството командирова свои служители в Германия за срок от 90 календарни дни, като в рамките на една календарна година служител може да бъде командирован няколко пъти. В някои случаи служителят остава командирован и полага труд в Германия над 183 дни в годината и това не може да бъде предвидено предварително. За тези служители Вие удържате, декларирате и внасяте авансов данък по ЗДДФЛ.
Командированите лица осигурявате по немското законодателство, тъй като дружеството не може да покрие всички критерии за издаване на формуляр А1. При справка за здравноосигурителен статус по ЕГН на всяко едно от тези лица се установява, че липсват данни за здравно осигуряване за месеците, за които те са осигурявани в Германия.
Задавате следните въпроси:
Какъв е редът и видът на документите, с които посочените лица да удостоверят пред органите на НАП, че са здравно и пенсионно осигурени по немското законодателство, така че здравноосигурителните им права в България да не се прекъсват? Може ли документите да бъдат представени от работодателя, а не лично от лицата?
Как да процедирате по отношение на служителите, за които сте начислявали, декларирали и внасяли авансово данък по ЗДДФЛ, но впоследствие се окаже, че те са полагали труд в Германия повече от 183 календарни дни?
Имат ли право служителите, осигурявани по немското законодателство за риска “Общо заболяване и безработица”, да получават обезщетение за безработица след завръщането си в България?
По задължителното здравно осигуряване:
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Разпоредбата е в сила от 01.01.2007 г. – датата на пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз.
„Правила за координация на системите за социална сигурност“, според § 1, т. 22 от ДР към ЗЗО, са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. От същата дата се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят в компетентната териториална дирекция или офис на Националната агенция за приходите (НАП) удостоверение, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент (ЕИО) № 1408/71. Приложими формуляри за удостоверяване на актуалния здравноосигурителен статус на лицата съгласно цитирания регламент са Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108, Е 121 и др., които са стандартни образци, идентични като структура, независимо от официалния език, на който са издадени.
От 1 май 2010 г. с влизане в сила на новите регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС за изясняване на здравноосигурителния си статус, българските граждани, осигурявани здравно в друга държава-членка, удостоверяват осигурителните си периоди за времето след 01.05.2010 г. с нов вид формуляри – А1, S1, U1, H 013 и др.
Когато лицата, за които се прилагат координационните правила на горепосочените регламенти, упражняват трудова дейност на територията само на една държава-членка, не се издава удостоверение за приложимото законодателство (Е 101, А1), тъй като за тях е приложимо законодателството на държавата по трудова заетост и няма конфликт между законодателства на две или повече държави-членки. В тези случаи, лицата могат да удостоверят факта, че попадат в обхвата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред НАП, като представят други формуляри, издавани съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по Регламент (ЕИО) № 1408/71 или аналогичните по Регламент (ЕО) № 883/2004, Европейска здравна карта или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
С оглед гореизложеното, здравноосигурителният статус на осигуряваните в Германия лица може да бъде коригиран след представяне на писмено искане в компетентната териториална дирекция или офис за обслужване на НАП, или във всяка структура на агенцията, независимо от постоянния адрес на съответното лице, придружено от подкрепящите го документи – формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по горепосочените регламенти, Европейска здравна карта или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка (в оригинал или заверено копие). Искането следва да бъде представено лично или чрез упълномощено лице (не се изисква нотариална заверка на пълномощното).
Лицата с въведен оправдателен документ от типа „документи, удостоверяващи принадлежност към система на здравно осигуряване в страна извън България“, се считат за лица, които са включени в система на здравно осигуряване в друга държава, за чиято сметка могат да ползват здравна помощ в България.
По прилагане разпоредбите на ЗДДФЛ:
Съгласно определението дадено в § 1, т. 27, б. „а“ от ДР на ЗДДФЛ „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения.
Предвид представената в запитването информация може да се заключи, че физическите лица остават местни лица на България за целия период на командироване в Германия, въз основа на критериите, предвидени в чл. 4 от ЗДДФЛ. В общия случай, на основание чл. 14, ал. 1 от СИДДО между нашите две държави, Германия има право да облага трудовия доход на командированото лице, когато това лице полага трудът на територията на Германия. Възможно е лицата да бъдат освободени от облагане в Германия, ако са изпълнени едновременно и трите условия на чл. 14, ал. 2 от СИДДО между България и Германия, изброени по-долу:
а)получателят пребивава в другата държава за период или периоди ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесет месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и
б)възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
в)възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.
Ако престоят на работниците в Германия не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и са налице другите условия по чл. 14 от СИДДО с Германия /обн. ДВ бр. 6 от 18 януари 2011 г./ – възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Германия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава, за Германия не би възникнало правото да облага доходите за труда, положен на нейна територия.
В случай, че командированото лице ще пребивава в Германия през 2016 г. повече от 183 дни, тогава поне едно от трите изброени по-горе условия няма да бъде изпълнено. Следва да се отбележи, че се броят дните физически престой в Германия, а не дните на формално командироване в тази държава, предвидени например в заповедта за командироване /изключват се дните, в които лицето отсъства от Германия например поради отпуски, болнични или други причини/. Ако условията на чл. 14, ал. 2 от Спогодбата не са изпълнени едновременно, Германия ще има право да облага трудовия доход на лицето още от първия ден, от който това лице полага труд в Германия.
Последица от това, че за Германия възниква правото да облага трудовия доход на лицето, е задължението на България да освободи от облагане този доход на основание чл. 22, ал. 2, б. „а“ от Спогодбата. С цел елиминиране на двойното данъчно облагане на доходите на командированото лице, СИДДО с Германия предвижда метод „освобождаване с прогресия“. В допълнение, на основание чл. 75 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Следователно, работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Германия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочената държава, България ще приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в Германия. СИДДО между двете държави предвижда в чл. 22 прилагането на метода „освобождаване с прогресия” по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на Германия. Приложението на метода е обусловено единствено от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО да обложи трудовите доходи на лицата. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.
От гореописаното следва, че работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Германия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ при изчисляването на годишната данъчна основа. На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ), като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които през течение на годината са получили само:
доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година имат работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година нямат работодател по основно трудово правоотношение или имат такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия: данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания и няма да ползват данъчни облекчения по реда на ЗДДФЛ.
По отношение на третия поставен въпрос относно правото на лицата на обезщетение за безработица след завръщането им в България, въпросът е от компетентността на Националния осигурителен институт.
96-00-82